Патологичният страх може да се отстрани от мозъка

Страх от тъмно, змии, височина, паяци, клоуни са само някои от огромния списък с фобии, от които страдат хората.

Ирационалният страх от подобен род почти не може да се контролира и често той причинява много неудобства.

Сега учените са изяснили как всяка фобия може да се излекува напълно за нула време. Вярно, по-скоро повечето хора все пак ще предпочетат да лекуват фобиите си по някакъв друг начин, тъй като в дадения случай ще се наложи да пожертват малък участък от собствения си мозък.

Това откритие е било направено абсолютно случайно. При 44-годишен мъж започнали силни конвулсии и той бил докаран в болница. Медиците сканирали мозъка на пациента. Оказало се, че у мъжа се наблюдава аномалия в лявата амигдала – област от мозъка, участваща включително в емоционалните реакции. Последвалите анализи показали, че причината била саркоидоза – рядко състояние, водещо до увреждане на дробовете, кожата, а понякога – и мозъка.

Лекарите решили, че увредената лява амигдала на мъжа трябва да се отстрани. Операцията минала успешно, само дето малко след това пациентът започнал да забелязва странни неща, а в добавка започнал да изпитва отвращение към музиката и престанал да се страхува от паяци.

С времето неговата нелюбов към музиката си отишла, а арханофобията така и не се върнала. Преди операцията той не можел да се докосне до членестоноги – хвърлял по тях топки за тенис или използвал лак за коса, за да обездвижи пълзящата гад, а след това се избавял от нея благодарение на прахосмукачката.

Сега мъжът наблюдава паяците отблизо, пипа ги и твърди, че ги намира за доста занимателни. В други страхове и тревоги обаче той не забелязал изменения (например както сега, така и преди операцията той получавал дискомфорт от публични изяви).

Пациентът е изучаван от изследователски екип начело с Ник Медфорд от медицинската школа „Брайтън и Съсекс“. Медфорд твърди, че, възможно, съществуват различни типове страх и е трудно да се разбере как именно отстранените области на мозъка неутрализират фобичния отговор.

„Понякога виждате змия и бягате от това място в тревога, но оглеждайки се, разбирате, че това е била просто пръчка – обяснява Медфорд. – Такава паника е реакция, необходима за оцеляване и това е бърза реакция. Но съществуват и страхове, които са основани на оценка на обекта.“

Изследователят смята, че в случая с дадения пациент някои от нервните пътища, свързани с паническата реакция, са били ликвидирани с отстраняването на лявата амигдала, докато част от амигдалата, отговаряща за обобщения страх, остава незасегната.

За съжаление (но за пациента, разбира се – за щастие) други ярко изразени фобии при мъжа нямало, така че не е възможно да се оцени дали са се изменили и други негови реакции.

И все пак Медфорд смята, че теорията може да се провери и с други пациенти – не са рядкост операциите на темпоралния лоб при тежки форми на епилепсия. Много фобии са изключително разпространени, което може да се наблюдава при отношението на хората към своите страхове преди и след операцията.

Амигдалата се намира прекалено дълбоко в мозъка, за да може да се засегне с неинвазивни методи за лечение. Но сега преминават изпитание множество други начини за облекчаване на фобиите, включително въздействие върху артериалното налягане, лечение на страховете по време на сън и стимулация на определени области от мозъка за изтриване на страшни спомени.

Статията на Медфорд и колегите му е публикувана в изданието Neurocase.