Пчелите, без които светът не може: Произвеждат мед и търсят мини

На 20 май светът отбелязва Международния ден на пчелите. Денят се отбелязва от 2018 г. по инициатива на Словенската асоциация на пчеларите с подкрепата на правителството на Словения.

Целта е да се информира обществеността за значението на пчелите и пчелните продукти, както и по въпросите, свързани със защитата на застрашените от изчезване пчели.

Денят е годишнина от рождението на словенеца Антон Янша /1734-1773/, който изучавал размножаването на пчелите и положил основите на съвременното пчеларство.

Пчелите са отговорни за опрашването на около една трета от растенията, които ядем.

Тоест, пчелите пренасят цветен прашец между мъжките и женските цветове на растенията. Това е необходимо, за да могат някои растения да произвеждат семена и плодове.

Министерството на земеделието на САЩ изчислява, че повече от 90 вида култури, включително различни ядки, горски плодове и зеленчуци, изискват опрашване от насекоми.

В Съединените щати броят на кошерите днес е 2,5 милиона, въпреки че през 40-те години на миналия век е имало 6 милиона.

В същото време, през последния половин век, обемът на производство на култури, опрашвани от пчели, се е учетворил, докато броят на пчелите на хектар полета е намалял с 90%.

Има две практични решения на този проблем. Можете да опрашвате растенията ръчно, както се прави от няколко десетилетия в някои провинции на Китай. Или да използвате услугите на гостуващи пчели, които пчеларите транспортират в кошери от място на място.

Всички растения ли са застрашени? Съвсем не: например, царевицата, картофите и зелето се справят отлично без опрашители. Но ябълковите дървета и крушите, пъпешите и дините, както и горските плодове, ще имат много трудности без пчели.

Средно са необходими приблизително 2,5 кошера, за да се опрашва ябълкова градина с площ от един хектар.

Услугите на всеки кошер в този случай ще струват на американския фермер приблизително 50 долара. Опрашването на други култури може да струва няколко пъти повече.

Пчелите са се появили преди около 100 милиона години, а хората са започнали да ги развъждат преди 4500 години.

Поне на такава възраст е, според учените, насекомо от вида Melittosphex burmensis, което е открито преди няколко години в парче кехлибар от Мианмар и има характеристиките на съвременните пчели.

Преди се е смятало, че първите пчели, способни да съхраняват растителен нектар под формата на мед в кошери, за да хранят неговите – на кошера – обитатели във времена на глад.

И едновременно с това да пренасят цветен прашец от едно растение на друго и по този начин да ги опрашват, са се появили преди приблизително 50 милиона години. Горе-долу по същото време, когато са се появили и приматите.

Първите опити за опитомяване на диви медоносни пчели очевидно са направени в Древен Египет 3500 години преди Христа.

Има оцелели изображения на мъж с пушилня (за успокояване на пчелите) в кошер, самите пчели и съдове с мед.

Най-старите следи от мед като продукт, използван от хората, датират от 5-то хилядолетие пр.н.е.: те са открити в гробище в днешна Грузия през 2003 г.

Преди това най-старият открит мед е този, намерен в саркофага на египетски фараон, датиращ от 3-ото хилядолетие пр.н.е. д.

Полезните свойства на меда са отбелязани и в древни индийски текстове преди 4000 години, а пчеларството е било много развито и в Древна Гърция.

Под мед обикновено разбираме нектара от растения, събрани от цветовете и частично смлени в реколтата на медоносна пчела, сладък и вискозен.

Въпреки това, той може да има и различен произход.

Пчелите произвеждат и така наречения манов мед, събирайки сладки секрети от листни въшки и други насекоми. И манова роса – захарен ексудат от сока по листата на някои растения и по смърчовите иглички.

Обикновеният мед е здравословен и приятен на вкус и не се разваля в продължение на много години или дори векове.

Восъкът се произвежда от специални жлези на медоносните пчели и се използва в кошера за изграждане на пити.

Прополисът се използва за запечатване на пукнатини, дезинфекция на клетките на пчелните пити и изолиране на чужди предмети.

Съдържа повече от 200 съединения, почти всички микроелементи, от които човек се нуждае, аминокиселини и флавоноиди.

Не е изненадващо, че и ние го използваме: според някои данни, има антимикробни, антиоксидантни, противовъзпалителни, имуномодулиращи, кардиопротективни и почти противоракови свойства.

Четвъртият продукт, пчелният хляб, е цветен прашец от цветя, които пчелите са посетили, докато са събирали мед.

Той е слепен от секрети от жлезите на пчелите и е скрит в питите под слой мед. Ценна протеинова храна, която е от съществено значение за пчелите през пролетта. И за хората – да увеличат броя на червените кръвни клетки, ретикулоцитите и хемоглобина в кръвта.

Официалната медицина обаче призовава за повишено внимание при консумацията на този продукт. За разлика от меда, той е податлив на гъбични и бактериални увреждания, може да съдържа вещества, вредни за хората, и може да причини алергии.

Пчелното млечице е храна за пчелите майки през целия им живот. Произвежда се от максиларната жлеза на пчелите-кърмачки. Хората го използват в козметиката, хранителните добавки и за изследвания.

Медът се състои от приблизително 20% вода, 75–80% въглехидрати, а също така съдържа малки количества витамини B1, B2, B6, E, K, C, каротин и фолиева киселина.

Медът може да бъде и отровен (тогава се нарича пиян), ако пчелите са събрали нектар или цветен прашец, съдържащи вещества, които са отровни (за хората). Всеки, който яде този мед, може да изпита главоболие, повръщане, потъмняване пред очите и дори припадък.

Медът, произведен след като пчелите посетят рододендрони или чучулига (известна също като чучулига или делфиниум), представлява опасност за хората.

Една пчела произвежда само 1/12 чаена лъжичка мед през живота си.

Това е около 0,4 мл. Въпреки това, цял здрав (т.е. незасегнат от болести) кошер с 20-50 хиляди жители може да произвежда от 10 до 30 кг мед годишно, в зависимост от редица фактори.

В същото време всяка пчела работничка трябва да работи усилено за това.

За да получат 1 кг мед, пчелите трябва да съберат нектар от 4 милиона цвята и да прелетят по 150 000 км.

Това не е изненадващо, като се има предвид, че единият от двата стомаха на пчелата, предназначени специално за съхранение и обработка на нектар, побира само около 40 мг. За да го напълни, тя трябва да прелети до около хиляда цвята, което отнема около час.

Според Организацията по прехрана и земеделие на ООН, през 2017 г. Китай е бил лидер в производството на мед с 534 хиляди тона.

Турция и Иран са значително назад (съответно 114,5 и 69,7 хиляди тона). Общо през тази година в световен мащаб са произведени 1 860 712 тона мед.

Дори пчелната отрова може да бъде полезна. Но в разумни количества и ако потребителят не е алергичен.

Алергични реакции към пчелна отрова се наблюдават при 0,5–2,0% от хората. Такива реакции, включително анафилактичен шок, могат да се появят дори след едно ужилване.

Но за да бъдете ужилени (по-точно ужилени, а не ухапани – разликата е фундаментална!), трябва да положите известни усилия.

Пчела, която бръмчи над цветя, не е склонна да атакува човек, освен ако той не е груб или небрежен с нея. Съвсем друг въпрос е, ако той или друг непознат заплашва колонията.

Сериозна заплаха за здравето и живота възниква, когато в човешкото тяло попаднат 2,8 мг отрова на килограм тегло на ужиления човек.

За да получи човек с тегло 60 кг смъртоносни 168 мг пчелна отрова, трябва да бъде ужилен поне 600 пъти. Тогава настъпват тежки увреждания на организма, по-специално на бъбреците, застрашаващи живота.

Смята се, че пчелната отрова повишава хемоглобина и намалява холестерола, вискозитета и съсирването на кръвта, разширява кръвоносните съдове. Освен това увеличава притока на кръв към болния орган, облекчава болката и подобрява общия тонус. Поне така са смятали в Древен Египет.

Пчелните колонии са изключително интересно организирани. А самите пчели заслужават внимателно изучаване като интелигентни и ефикасни същества.

Например, последните проучвания показват, че пчелите могат да разпознават човешки лица. Да броят, а също така да очертават маршрути и да организират съхранението на провизии по най-ефективния начин.

Защо пчелните пити са шестоъгълни? Защото шестоъгълникът е най-икономичната и ефикасна форма за запълване на равнина. Хоризонталният диаметър на пчелната килийка е 5,3–5,7 мм на 1 кв. см. Има около четири килийки с дълбочина 10–12 мм.

Първо в САЩ, а след това и в Хърватия, са проведени експерименти за обучение на пчели да търсят мини.

А във Великобритания експерти от Лондонския университет предполагат, че изучаването на това как пчелите и други опрашващи насекоми планират пътуванията си между гнездата и цветята би могло да помогне за откриването на серийни убийци.