Пепеливата светлина на Луната

Всеки месец на небето младата Луна демонстрира не само красив сърп, но и пепелива светлина.

За какво става въпрос и защо е необходимо да поглеждаме към нощната страна на Луната с телескоп?

Скоро след новолуние, когато Луната се появява на вечерното небе като тънък сърп, често може да се види и неосветената от Слънцето страна на нашия спътник, пише руският сайт „Голяма Вселена“.

Нощната страна на Луната свети в бледосиво. Особено добре това сияние се вижда на фона на сумрака, когато контрастът между ярко осветената и нощната страна не е толкова голям. Това е пепеливата светлина на Луната.

Защо неосветената от Слънцето, нощна страна на Луната свети? Как се обяснява пепеливата светлина?

Да си представим тъмната страна на Луната, тази, която „излъчва“ пепеливата светлина. Слънцето не се вижда и на черното като смола небе са разхвърляни хиляди звезди. Но в очите се набива преди всичко Земята, топка, която почти четири пъти е по-голяма от Луната на нашето небе и 14 пъти я превъзхожда по площ.

Земята почти цялата е осветена от Слънцето, нейната фаза на лунното небе е близка до „пълноземие“. Отразената от Земята светлина от Слънцето е толкова ярка, че на Луната по това време преспокойно може да се чете книга.

Следователно пепеливата светлина на Луната не е нищо друго освен отразената от спътника светлина на Земята. Именно затова в англоезичната литература това явление се нарича Earthshine.

Разбира се, нашата планета не свети със собствена светлина. Тя, както и Луната, отразява част от падащата върху нея слънчева светлина. Ето така, по сложен начин, отразената от Земята, а след това от Луната слънчева светлина се връща към нас, вече на нощната страна на Земята.

Интересно е, че Земята отразява доста повече светлина от Луната. Измервайки интензивността на пепеливата светлина, е изчислено, че Земята на лунното небе е 64 пъти по-ярка от Луната на нашето небе. Тъй като площта на Земята на лунното небе е само 14 пъти по-голяма от площта на пълната Луна, се получава, че Земята отразява почти 4,5 пъти повече светлина, отколкото Луната.

Действително, повърхността на Луната се състои основно от тъмни скалисти породи и реголит. Тя отразява средно 12% от падащата върху нея слънчева светлина. Земята е по-контрастно тяло. Ако водата отразява само 5% от падащата светлина, то зелената трева и дърветата отразяват вече 25%, пясъкът – 30%, а облаците и снегът – 80-85% от слънчевата светлина. В зависимост от времето през годината нашата планета отразява от 32 до 52% от попадащата върху нея светлина. Това отразяване се нарича албедо. Албедото на Луната е равно на 0,12, а на Земята – 0,32-0,52.

Интересно е, че пепеливата светлина позволява да се разгледа неосветената страна на Луната дори в телескоп. Разбира се, видът на нощната Луна е малко необичаен, тъй като на нейната повърхност се виждат обекти, които имат високо албедо – светлинни лъчи, отразени от кратерите Тихо, Коперник и други, ярки централни върхове от някои кратери, светли петна и някои образувания от рода на кратера Аристарх.

Пепеливата светлина на Луната. Младата Луна над остров Ел Йеро (Канарски острови), заснета вечерта на 4 декември 2013 година.
© Matys Mrazek/Project-nightflight

И все пак полезно е от време на време да поглеждаме и към „пепеливата“ страна на Луната, тъй като именно на неосветената от Слънцето страна на Луната най-често се забелязват така наречените краткотрайни лунни явления. Това може да е както неочаквано увеличение на яркостта на някои обекти, така и появата на светли петна върху повърхността на Луната.

Средното време за тяхното наблюдение е 15 минути. Струва си да отбележим, че досега, независимо от многогодишните наблюдения, учените са далече от разгадаването на много от краткотрайните явления. Най-правдоподобното обяснение за повечето от тях е, че са следствие от тектонски процеси, протичащи на нашия спътник.

Търсенето и наблюдението на краткотрайните лунни явления представлява интересно поле за изучаване от астрономите любители. Но преди да пристъпим към изучаването на Луната в пепеливата светлина, е необходимо добре да изучим детайлите на релефа на спътника при слънчева светлина, за да избегнем различни недоразумения. Например прекрасно видимият в пепеливата светлина кратер Аристарх често се взема от неопитните наблюдатели за блясък светлина и т.н.

В заключение да отбележим, че пепеливата светлина на Луната се вижда добре не само след новолуние, когато виждаме на запад „младия месец“, но и малко преди новолуние, когато „старият месец“ се вижда сутрин на изток.