Пет неща, които може би не знаете за инвазията в Залива на прасетата

Атаката в Залива на прасетата, проваленият опит за преврат в Куба, проведен от бригада бивши кубински военни, подкрепяни от ЦРУ, се случва в средата на април 1961.

Членовете на Бригада 2506 имали за цел да свалят от власт комунистическото правителство на Фидел Кастро и стартирали мисията си от тренировъчна база в Гватемала. Пристигнали в Куба точно при Залива на прасетата (Bahía de Cochinos) в Плая Хирон.

Там обаче силите на Кастро ги очаквали и боевете продължили по-малко от три дни. Оцелелите заговорници се предали. Провалената мисия само засилила властта на Кастро в Куба и допринесла за още по тесни връзки със Съветския съюз, прокарвайки пътя към Кубинската ракетна криза от 1962 г.

БРИГАДА 2506, ПАРАВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ, КОЕТО ПРОВЕЖДА ИНВАЗИЯТА В ЗАЛИВА НА ПРАСЕТАТА, ВЗИМА ИМЕТО СИ ОТ ОТ СЕРИЙНИЯ НОМЕР НА ЕДИН ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ СИ.

По-рано през 1960 г. президентът Дуайт Айзенхауер оторизира ЦРУ да вербува кубински бежанци, пребиваващи в Маями и да ги тренира с цел инвазия в Куба. Групата, станала известна като Бригада 2506 се състояла първоначално от 28 члена, в това число 10 бивши кубински офицери от армията, вербувани от д-р Мануел Артайм, водач на Революционното движение за възстановяване на Куба (Movimiento de Recuperación Revolucionaria) – MRR.

След тренинг в тайни бази във Флорида, през март 1960 бригадата (вече с повече членове) се премества в Сиера Мадре, Гватемала, където климатът е подобен на кубинския, а правителството – приятелски настроено. Именно там през септември същата година един от членовете на бригадата Карлос Родригес Сантана бил убит по време на тренировъчен инцидент и другарите му решили да кръстят бригадата на неговия сериен номер: 2506.

ЧАСТ ОТ ПЛАНА ЗА ИНВАЗИЯТА ПРЕДВИЖДАЛ ФАЛШИВА АТАКА ПО САЩ ОТ КУБИНСКИ ПИЛОТИ.

На 15 април 1961 г. осем бомбардировача В-29 излетели от Никарагуа и бомбардирали кубински военен самолет на земята с надеждата да извадят от строя въздушната отбрана на Куба с оглед предстоящата инвазия при Плая Хирон (Playa Girón). По-късно същия ден два други бомбардировача се приземили в Маями и Кий Уест, Флорида, а техните пилоти твърдели, че са част от кубинските ВВС и са участвали във въздушните боеве.

Предполагало се, че тази история, ще потвърди версията за кубинска атака като същевременно ще придаде достоверност на отказа от намеса на американското правителство. Репортерите обаче забелязали, че самолетите са тип, който обикновено не се използва от кубинската армия, а цевите на техните оръжия изглеждали като да не са стреляли наскоро.

Политическият отглас на тази първа самолетна атака (която впрочем оставила повечето самолети на Кастро в бойна готовност) принудил президента Кенеди да спре втората планирана самолетна атака, която е можело и да доведе мисията до по-успешен за Съединените щати край.

ПО ВРЕМЕ НА АМЕРИКАНСКА ВЪЗДУШНА АТАКА СРЕЩУ КУБА НА 19 АПРИЛ 1961 Г. СА СВАЛЕНИ ДВА АМЕРИКАНСКИ БОМБАРДИРОВАЧА В-29В, А ЕКИПАЖИТЕ ИМ ОБЩО ЧЕТИРИМА ОФИЦЕРИ ОТ НАЦИОНАЛНАТА ВЪЗДУШНА ГВАРДИЯ НА АЛАБАМА ЗАГИВАТ.

Официално в провалената инвазия в Залива на прасетата не трябвало да участват никакви американци. Неофициално свръхсекретна ескадрила полетяла на мисия за последен опит, оторизиран от президента Кенеди на сутринта на 19 април. Целта била да се направи опит да се подкрепят обречените нашественици на Плая Хирон.

По недоразумение свързано с часовите зони самолетите пристигнали един час по-рано от планираното и не получили ескорт и прикритие от самолетоносач на военноморските сили на САЩ, така че били свалени от кубинците. В продължение на четири години ЦРУ отрича участието на американци в операцията, въпреки че правителството на Кастро заявява, че е локализирано тялото на американски пилот още същия ден при свалянето на самолетите.

След съхранение на телесните останки на този пилот в продължение на години – капитан Томас Уилард Рей – Куба връща тялото на семейството му през 1979 г. От своя страна ЦРУ изчаква чак до 1990 година, когато са декласифицирани много документи, свързани със Залива на прасетата, за да признае връзката на Рей с агенцията и да го награди посмъртно с високата чест – Звезда на разузнаването (Intelligence Star).

СЛЕД ПУБЛИЧНИ РАЗПИТИ И ЗАКЛЕЙМЕНИ КАТО „ЖЪЛТИ ЧЕРВЕИ“ ОЦЕЛЕЛИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА БРИГАДА 2506 СА ОСВОБОДЕНИ ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ 1962 Г. СЛЕД 20 МЕСЕЦА АРЕСТ.

През месеците след фиаското при Плая Хирон Куба и САЩ преговорят за освобождаването на стотици оцелели „бригадисти“, държани от правителството на Кастро. През май 1961 г. самият Фидел Кастро предлага размяната на военнопленниците срещу 500 големи трактора, а по-късно променя искането на 28 милиона долара.

В крайна сметка през декември 1962 г. Кастро и американският адвокат Джеймс Б. Донован постигат споразумение за размяна на 1113 затворници срещу 53 милиона долара в храни и лекарства, които да бъдат набрани чрез частни дарения и корпоративни спонсорства.

(По това време Донован тъкмо договаря сложната размяна на заловения американски пилот Франсис Гери Пауър и съветския шпионин Рудолф Абел – събитията са драматизирани и разказани във филма на Стивън Спилбърг от 2015 г. „Мост на шпиони / Bridge of spies“ с Том Ханкс в ролята на Донован.)

На 28 декември президентът Кенеди получава флага на бригадата в емоционална церемония за добре дошли в Ориндж Боул в Маями и обещава, че флагът ще бъде върнат на бригадата в освободена Хавана.

РЕВОЛЦИОННИЯТ ЛИДЕР ЧЕ ГЕВАРА ВСЪЩНОСТ БЛАГОДАРИ НА ПРЕЗИДЕНТА КЕНЕДИ И НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ ЗА ИНВАЗИЯТА В ЗАЛИВА НА ПРАСЕТАТА

През август 1961 г. представителите на американските нации заседават в Пунта дел Есте в Уругвай на Интерамериканския икономически и социален съвет. На коктейл по време на срещата кубинският революционен лидер Ернесто „Че“ Гевара разговаря с Ричард Гудуин, съветник и съставител на речите на президента Кенеди по онова време.

Според декласифициран през 1990 г. документ, оставен от Гудуин, двамата са разговаряли по много теми, в това число американската база в Гуантанамо и проблемите пред революционното правителство на Кастро. Към края на разговора, пише Гудуин, Че „стигна дотам, че да ни благодари много за инвазията – че това е била велика политическа победа за тях, която им е дала възможност да се консолидират и ги е трансформирала от малка страна в равна.“