Питър Хигс: Живеем в интересно време

За физиката на елементарните частици, новата физика, тъмната материя разказва в ексклузивно интервю за Газета.Ru Нобеловият лауреат Питър Хигс.

Хигс е физик-теоретик, живее в Единбург. В негова чест е наречен легендарният бозон, открит на Големия адронен колайдер.

Публикуваме интервюто със съкращения.

Настъпи ли краят на физиката на елементарните частици с откриването на Хигс бозона, или остана още нещо?

В дадения момент за физиката на високите енергии главното е строителството на ново поколение колайдери. Причината – последните открития, доказващи, че има неща, които Стандартният модел не е в състояние да обясни.

Следващата година Големият адронен колайдер ще заработи на пълна мощност. Надявам се, че тогава ще имаме работа вече с други елементарни частици, имащи отношение към суперсиметрията и дори тъмната материя. И изобщо все повече и повече хора искат да изследват частици, които Големият адронен колайдер не може да предложи.

А кога ще бъдат построени нови колайдери, не е ясно. Това е скъпо удоволствие.

Стивън Хокинг нарича новите колайдери предвестници на апокалипсис.

Когато Големият адронен колайдер потвърди съществуването на бозона, мнозина също пророкуваха края на света. Но не! Новото поколение частици и новото поколение колайдери може и да са опасни, но засега опасността лежи извън пределите на физиката, която ние познаваме. А може и да няма никаква опасност.

Какви фундаментални въпроси останаха, след като съществуването на Хигс бозона беше потвърдено?

Останаха минимум два големи въпроса. И двата се отнасят до различни области на физиката на елементарните частици.

Първо, суперсиметрията подразбира, че всяка частица има частица суперпартньор, която е по-тежка от самата частица. Това ще допринесе за унифициране на всички известни частици, а също ще даде отговори на няколко въпроса – например за природата на гравитацията. А другият въпрос се отнася до космологията – за природата на тъмната материя.

Ако се отстраним от провежданите в ЦЕРН експерименти, то трябва да си спомним за неутриното. А то определено не се вписва в Стандартния модел, тъй като той смята, че то няма маса. Затова аз много чакам резултатите от специалистите, които работят с неутрино.

Да се върнем на въпроса за гравитацията. Стандартният модел не я обяснява.

Съвременната физика на елементарните частици не се вписва особено в теорията на относителността на Айнщайн. Смятам, че те може да се свържат в симетрична система, когато физиката се качи на ново ниво, на науката станат известни нови полета и частици.

Те и ще помогнат да се обясни връзката между съществуващата система и гравитацията. Но изследващите елементарните частици физици засега не се вълнуват особено от този въпрос.

А как стои въпросът с тъмната материя?

В резултатите от последните експерименти има намеци за частици, свързани с тъмната материя. Но всичко това е много спорно. В Антарктида са регистрирани някакви частици, но проблемът е в това, че и детекторите могат да грешат.

Съществуват няколко изследователски групи и те не взаимодействат помежду си. В интересно време живеем. Иска ми се вече да стане ясно ще се разберат ли те, или не.

Това е почти като неотдавнашното откритие на гравитационните вълни от BICEP.

Точно така. Те отначало заявиха, че разполагат с доказателства. А после се оказа, че и доказателствата не са доказателства, и природата им е съвсем различна. Но на хартия тяхното съществуване и произход отдавна са обяснени. А да получиш пряко доказателство на теорията, винаги е приятно.

Наскоро в ЦЕРН наблюдаваха директен разпад на Хигс бозона на фермиони. Какво още остава да се направи?

Всички тези експерименти потвърждават просто Стандартния модел. И ширината на разпада статистически попада под Стандартния модел. Но грешки винаги има. За пълна увереност в правилността на моделите са необходими такива експерименти.

Вие откъде научавате новините от света на науката?

Всъщност аз не следя специално последните експерименти и изследвания. Моите бивши колеги от Единбургския университет например участват в експерименти на Големия адронен колайдер – в ATLAS и в LHCb. Те ми разказват новините.

Изобщо забележително е, че такива организации като ЦЕРН съществуват. Те сплотяват хора и народи – там евреи и палестинци работят рамо до рамо, например. Невероятно е! Абониран съм и за печатното издание на седмичника New Scientist. Но там има много неточности.

Същото мнение споделяте и по отношение на работата на някои учени…

Да, особено по отношение на работата на теоретиците. Понякога те са прекалено спекулативни. А на нас ни остава само да чакаме дали всичко това ще се потвърди експериментално.

В този план има много проблеми с теорията на струните и суперструните. Както се казва, колкото по-амбициозна е теорията, толкова повече се чака, докато я приложат на практика.

Колайдерът привлича младежите. Искат да стават физици.

Физиците са достатъчно. Нужни са инженери! И компютърни специалисти! Просто не си струва да ставаш физик теоретик. Когато бях в Стокхолм преди наградата, ме заобиколиха китайски деца и започнаха да ме питат как се получава Нобелова награда. И аз отговорих – трябва да си късметлия.

Общували ли сте с руски учени?

О, да, особено ако се отчита, че в последните двадесет години това стана доста по-лесно от преди. През 1964 г., когато описах бозона, освен мен това направиха още петима души. Както стана ясно, тогава над подобен проблем в СССР са работили Александър Мигдал и Александър Поляков. Само че аз разбрах за това от Ефим Фрадкин през 1996 г. по време на пътуване до ЦЕРН.

Поляков тогава едва ли не беше завършил училище, а вече мислеше в правилна посока. И то при условие, че физиката на елементарните частици тогава беше непопулярна. Те публикували своята работа през 1965 г., макар че бихме могли заедно с мен и още петима учени да станем автори на откритието на бозона.

Повлия ли Нобеловата награда на вашия живот?

На улицата често ме разпознават. Това започна, когато в ЦЕРН доказаха съществуването на бозона. И проблемът не е в хората на улицата. Започнах да получавам милиони писма. За щастие пощата я преглеждат колегите ми. Затова до мен не достига всяко мракобесие. Но има и полезни. Мнозина ме канят някъде. Например на научни конференции.

Често съм принуден да откажа – годините вече не са старите. Преди година руска телевизия искаше интервю. Но аз забравих да им отговоря, а и не обичам телевизора. Никога не гледам.

Бяхте активен привърженик на движението за ядрено разоръжаване. Какво ще кажете за иранската ядрена програма?

Това е двояк въпрос. От една страна, страните от Запада са подвластни на параноя, смятат, че Иран иска да получи ядрена бомба и да унищожи всички. От друга страна, Иран не е голям фен на наблюдателите. Прекрасен пример на това, когато хората не искат да се разберат, но могат.

Главното е да не се повтори Чернобил.

Да, наистина. А вярно ли е, че академикът, който е ръководил ликвидацията, се е обесил?

Вярно е.

Жалко, чух много спекулации на тази тема. Но не бива съвсем да се отказваме от ядрената енергетика. При необходимите условия и безопасност това е отличен източник на енергия.

Вие сте физик-теоретик. САЩ искат да покорят Марс, а Русия – като начало Луната. Какво ще кажете?

Отнасям се скептично към такива проекти. За какво му е това на човека? Само да се харчат пари. Истинският потенциал е в безпилотните апарати. Те и летят по-далече, и пращат необходимата информация. А такива инсталации са по-скоро въпрос на национален престиж. Не са никаква наука.

Макар че когато беше пуснат спътник през 1957 г., американците се изплашиха. Никой не го очакваше.

Известно е, че не обичате мобилните телефони и интернета. Промени ли се това?

Не, така и не ги обичам. Те просто ме разсейват постоянно. Защото съм стар. Знам, че тези неща се ползват, но никога не вземам мобилен телефон със себе си. Той ми е необходим, когато искам да се свържа с роднините си.

Винаги съм работил сам, не са ми необходими тези джаджи. Не искам постоянно да бъда на линия и да си общувам с всички.

Интернет е нещо полезно и важно. Но най-често се използва не по предназначение. Ако през 1964 година имахме интернет, за мен никой нямаше да разбере. Просто нямаше да напиша прочутата си статия.

През 1964 трябваше да изпратиш ръкописа, преди да го отпечаташ. Не съм изпращал ръкопис в Брюксел, понеже ми се струваше, че там обичат статистиката, а не физиката на елементарните частици. А в Лондон моят ръкопис стигна чак през октомври – забавиха го пощальоните. С интернет всичко би било различно.

А сега ви наричат Пол Маккартни на теоретичната физика.

О, не! Това внимание ме смущава. Направили са обикновено откритие във вселенския статус!