Пиво светло. И научно

Учените предлагат на любителите на бирата да преминат на нови дрожди.

За първи път за няколко хилядолетия неизменни пивни традидиции учените се решиха да подобрят рецептата за приготвяне на светло пиво и предложиха на човечеството свой вариант на древната напитка с нови дрожди – по-ароматни, по-пенливи и по-трайни.

Новият лагер предоставя допълнителен бонус и на пиповарите – ферментацията и съответно целият процес по неговото приготвяне отнемат по-малко време.

Всички останали спиртосъдържащи амброзии, такива като вино, сайдер, уиски и прочие, отдавна се приготвят въз основата на огромен спектър различни дрождеви щамове, придаващи на напитките уникален аромат и вкус, и само за светлото пиво традициите не се променили – през цялото това време то се вари с едни и същи, много ограничени щамове.

Група изследователи от Техническия изследователски център на Финландия (VTT) са създали нови хибридни дрожди за светлото пиво. За резултатите от своята работа те са разказали в последния брой на изданието Journal of Industrial Microbiology and Biotechnology.

Тоест, както се изяснило наскоро, и традиционните пивни дрожди – студеноустойчив вид с названието Saccharomyces pastorianus (наречен в чест на Луи Пастьор, открил микроба, който предизвиква ферментацията), също представляват хибрид, състоящ се от два щама.

Единият от тях – Saccharomyces cerevisiae – се използва за приготвяне на ейл, а вторият – Saccharomyces eubayanus – е открит в природата едва през 2011 година.

Има дори версия, според която първата бира се е получила случайно – варили ейл, но в резултат на случайно замърсяване с други дрожди получили нещо съвсем различно.

Въоръжени със знанията за хибридността на традиционните дрожди, финландските учени решили да създадат нов хибрид дрожди, кръстосвайки различни щамове, използвани за приготвяне на ейл, с наскоро открития вид Saccharomyces eubayanus.

В резултат те успели да създадат цяла серия такива хибриди, които притежават най-добрите качества на своите „родители“, а в много отношения, както често се случва с децата, ги надминават.

Новите дрожди, както станало ясно, съществено ускоряват процеса по ферментация на пивната мъст, по-устойчиви са към студ, по-активно пълнят напитката със спирт (повишавайки неговата сила от 4,5 до 5,6 градуса), придават на бирата по-изразен аромат и вкус.

Авторите на обновените пивни дрожди особено подчертават обстоятелството, че техният продукт няма никакво отношение към генетичната модификация, която днес толкова плаши човечеството, така че и от страна на търговски перспективи новата бира изглежда доста привлекателна.

Бира се вари от ечемичен малц поне от 7000 години. Пили са я и шумерите в Месопотамия, и древните египтяни, и древните гърци, и древните римляни, но тя е станала масова напитка едва в средновековна Европа.

Съдейки по това, че щамове на дрождите Saccharomyces eubayanus са били открити в Индия и Патагония и никога не са откривани в Европа, истинската родина на бирата се намира някъде там.

В Европа просто са я облагородили, като защитили нейното производство със закони и методи за естествена селекция, приучавайки пивните дрожди към непривичен за тях студ.