Пиянството намери обяснение

Учените откриха възможно генетично и биологично обяснение на това, защо някои хора често се отдават на пиянство.

Вината за това може да е в особени мутации на гена ALDH1a1, отговарящ за извеждането на алкохола от организма, поради които той започва не да помага, а да пречи на „спирачката“ в центъра за удоволствия в мозъка.

Това става ясно от статия, публикувана в сп. Science.

„Всички ние постоянно се сблъскваме в живота си със ситуации, в които получаваме удоволствие или изпитваме нещо приятно, но не ставаме наркозависими от тях. Всеки път, когато публикувам статия в научно издание, клетките в центъра за удоволствие се активират и буквално полудяват, но така и не съм станал „научен наркоман“. Възниква въпросът: защо се случва това“, разказва Юн Дин (Jun Ding) от Станфордския университет (САЩ).

Дин и колегите му открили естествен механизъм, който ни защитава от превръщане в наркомани по всеки повод и частично свързан с развитието на алкохолизъм, като наблюдавали поведението на мишки, употребяващи алкохол за първи път или по време на запои, и работата на мозъка им по време на употреба на алкохол.

По време на тези наблюдения учените разкрили необичайна функция, която изпълнява ензимът алдехид дехидрогеназа (ALDH1a1) освен своята основна роля – разлагане на токсичните продукти от разлагането на алкохола до карбоксилни киселини.

Оказало се, че този ензим участва и в производството на молекули на особено сигнално вещество – гама-аминомаслената киселина (GABA), която играе ролята на основна „спирачка“ на нервната система в клетките на центъра за удоволствия.

Както показали опитите върху „нормални“ мишки, употребата на алкохол води дотам, че тези неврони изработват и отделят в околните тъкани на мозъка не само допамин – хормон на щастието, но и молекули GABA. Благодарение на това чувството за удоволствие, получавано от пиенето на алкохол, се притъпява, което снижава вероятността животното да се пристрасти към алкохола.

Ако в същия ензим се появи мутация, която възпрепятства събирането на молекули GABA, тогава мишката веднага, дори ако никога преди не е употребявала алкохол, става алкохолик. Нещо подобно се случва и при периодична употреба на алкохол, в резултат на което активността на ALDH1a1 се снижава и той започва да произвежда по-малко гама-аминомаслена киселина.

По такъв начин присъствието на мутации в гена, съдържащ „инструкции“ по събирането на ALDH1a1, може да обясни защо някои хора бързо стават алкохолици, а други, с нормална версия на този ензим, не изпитват влечение към повторната употреба на алкохол.

Както се надяват учените, бъдещото изучаване на разликите в работата на ALDH1a1 при здрави и много пиещи хора и животни ще помогне да се разбере как може да се възстанови работата на този ензим в организма на алкохолици.