Планетолозите са установили възможния произход на гейзерите на Енцелад

Мистериозният Енцелад стана обект на ново изследване на екип от американски учени. Според тях тази ледена луна на Сатурн може да няма подземен океан – противно на всички очаквания.

Но дали това означава, че вероятността там да бъде открит живот намалява или, напротив, увеличава се, засега е неясно.

От 146-те спътника на Сатурн Енцелад не е най-големият (на шесто място), освен това е доста студен.

И все пак тази луна с диаметър 500 километра е в центъра на интереса на астрономите от две десетилетия. Понякога засенчва дори близкия най-голям спътник в Слънчевата система, Титан.

Причината е в сондата „Касини“, която при прелитане покрай Енцелад през 2005 г. (и след това през 2008, 2009 и 2015 г.) се натъкна на емисии от лед и водни пари от района на южния му полюс.

След това стана почти сигурно, че под повърхността на спътника има огромен океан с обем най-малко 20 кубически километра.

И след като в емисиите бяха идентифицирани редица важни органични съединения, Енцелад стана един от фаворитите в търсенето на живот в Слънчевата система.

Но екипът, ръководен от професор Колин Майер, смята, че поне едно от тези заключения е преждевременно.

Според неговата версия, емисиите, открити от „Касини“, нямат отношение към подповърхностните морета.

Планетолозите подчертават, че две неща все още не са напълно ясни: как могат да се образуват пукнатини в ледената „черупка“ на океана по цялата му дебелина и какво точно кара органичната материя да прониква през тези пукнатини.

Образуването на гейзери обаче се обяснява с алтернативна хипотеза – така нареченото „срязващо нагряване“.

Това е приблизително същият механизъм, който причинява приливите и отливите на Земята, но значително по-мощен – защото Сатурн е много по-тежък от Луната.

Условията за възникване на емисиите се създават, когато ледената повърхност на Енцелад започва да се деформира под въздействието на гравитацията на планетата.

„Двете страни на пукнатините на южния полюс не са свързани една с друга и тяхната деформация може да се различава. Разликата в скоростта по протежение на пукнатината е като земетресение. И кара двете страни на пукнатината да се трият една в друга и да генерират топлина“, обясняват изследователите.

А топлината при такива условия служи като „детонатор“. Част от леда се топи и избухва на повърхността с оглушителен трясък.

Тази хипотеза се потвърждава косвено от химичния състав на емисиите, в които наред с въглероден диоксид, метан и амоняк са открити голямо количество соли.

Но солите имат способността да понижават температурата на топене на леда. Според изчисленията на Майер и неговия екип всяка секунда през повърхността на Енцелад може да проникват до 300 кг лед и пара.

Ясно е и защо гейзерите се наблюдават точно на Южния полюс. Там дебелината на леда може да бъде само 6 км, вместо 25 на екватора.

По един или друг начин въпросът за съществуването на океан (и живот) на тази луна далеч не е приключен. И това изследване може да се разглежда само като още една хипотеза в посока на истината.