Пластмасата е проникнала и в недокоснатите от човешка дейноста кътчета на планетата

Пластмасовата заплаха е достигнала дори до най-затънтените кътчета на океана, където човешката дейност е строго забранена, а природата е била смятала за недокосната. Въпреки строгите мерки за защита, дори тези морски резервати са се оказали беззащитни срещу широкото разпространение на микропластмаси, пише Cosmos.

Съвместно проучване на бразилски и австралийски учени, публикувано в списанието Environmental Research, установи наличието на микропластмаси във всичките десет изследвани интегрирани защитени зони на Бразилия.

Тези зони, обозначени като „забранено за улов“, забраняват всички форми на човешка намеса, включително туризъм и риболов.

За да оценят нивото на замърсяване, учените са анализирали двучерупчести, по-специално стриди и миди, които са известни със способността си да филтрират и натрупват замърсители от морската вода с течение на времето.

Резултатите показват, че средната концентрация на микропластични частици в тези организми е около 0,42 частици на грам влажна тъкан.

Химичният анализ показа, че 59,4% от микропластмасите се състоят от алкидни полимери (28,1%), широко използвани в бои и лакове; целулоза (21%), която може да произхожда от естествени източници или от изкуствени материали, като например хартия; полиетилен терефталат (14%), широко използван в пластмасови опаковки и синтетични влакна; и политетрафлуороетилен (12,3%), който се съдържа в незалепващи и индустриални покрития. Останалите 40,6% от частиците не са могли да бъдат ясно идентифицирани.

Откриването на микропластмаси в тези защитени зони илюстрира пълния мащаб на замърсяване с пластмаси в околната среда.

Дори на места като Атол дас Рокас, където няма икономическа дейност, затворено за туристи, тези вредни вещества присъстват.

Изследователите отдават това на транспортирането на микропластмаси от вятъра и океанските течения, което им позволява да проникнат дори в най-изолираните екосистеми.

Наличието на микропластмаси в защитените морски зони е тревожен сигнал, защото тези частици могат да бъдат погълнати от широк спектър морски организми, от планктон до хищници. Подобно поглъщане е свързано с физиологични и неврологични увреждания на морската флора и фауна.

Проучването подчертава, че създаването на защитени зони само по себе си не е достатъчно за борба със замърсяването.

Ефективният екологичен контрол, стриктното прилагане на закона и глобалните мерки, като например предложения Глобален договор за пластмасите по Програмата на ООН за околна среда, са от решаващо значение за справянето с широко разпространения проблем със замърсяването с микропластмаси, казват авторите.