Плодородна Венера и пустинна Земя?

В ранния период от съществуването на Слънчевата система, Земята и Венера са имали значително по-различен образ от този, който имат днес. Ново проучване разширява факторите, които трябва да се вземат предвид при търсенето на живот на други планети в други галактики.

Учени от Университета Райс защитават тезата, че минимални еволюционни промени биха изменили значително съдбите на Земята и на Венера. Познаването на този процес би подпомогнало търсенето на живот извън Слънчевата система. Планети обикалящи своите слънца на по-близко или по-далечно разстояние в сравнение със Земята, могат също да имат условия за възникването на живот, смятат учените.

Сега най-популярното определение за зоните, в които е възможно да има живот, е изведено на принципа “Голдилокс”*. Това е пространството около една звезда, в което нито е много горещо, нито много студено, има условия за запазването на повърхностни води и атмосфера, подходяща за дишане. Това определение е направено на базата на условията в нашата Слънчева система, но може да се окаже доста ограничено, считат астрономите от Университета Райс. Това, което виждаме в нашата Слънчева система може да не е универсалното решение за наличието на живот.

Като разширяват възможните определения за условията за формиране на живот, учените стигат до извода, че животът и на Земята, базиращ се на концепцията Голдилокс, не е задължителна даденост. В ранния период от формирането на планетите в нашата система нещата е можело да тръгнат по съвършено друг път. Относително малки промени са можели да доведат до различна съдба на Земята и на най-близката до нас планета – Венера, която днес е гореща пустиня с отровна за земните обитатели атмосфера.

Учените поставят под съмнение и досегашното разбиране, че тектониката на плочите на Земята е решителният фактор за възникване на живот тук. В ранните етапи от съществуването на Земята, да кажем преди 2-3 милиарда години, тя е била враждебно място за всякаква форма на живот. Атмосферата е била съвсем различна, без наличието на кислород в нея, а тектониката на плочите, най-вероятно не е действала. За периода след това, Земята е преминала през развитие, докато достигне състояние даващо възможност за съществуването на живот на нея.

Когато търсим живот на други планети не бива да изключим възможността за подобна трансформация там, за вероятността на по-късен етап от развитието им да се появи различна атмосфера и различна тектоника. „Животът е еволюционна променлива, казва Еидриан Ленардик, ръководител на екипа от Райс. Трябва да се опитаме да разберем, как животът и планетата еволюират заедно и във взаимовръзка“, заключава той.

*Принципът „Голдилокс“ твърди, че в дадена система може да има екстремности, но винаги има и „златна среда“. С други думи винаги ще има U-образна форма на разпределение на условията. Когато принципът е спазен, наблюдаваме ефекта „Голдилокс“. Той е изведен от приказката за „Трите мечки“, в която малко момиче на име Голдилокс намира къща, собственост на три мечки. Всяка мечка има собствени предпочитания за храната и леглото. След проверка на трите примера с двете условия Голдилокс определя, че един от тях винаги е прекалено екстремен (твърде горещ или твърде голям), друг прекалено екстремен в другата посока (много студен или много малък) и един е „точно както трябва“. Принципът Голдилокс се прилага в много дисциплини, особено в психологията, биологията, икономиката или инженерните науки.