Плоска Вселена без гравитация проектирала нашата
Последно: 15 декември 2013 г. в 00:39
Едновременно с нашата съществуват и други вселени с повече или по-малко измерения, а всички несъответствия във физичните теории могат да се припишат на това, че нашата Вселена е холограма.
Това зашеметяващо заявление, изречено през 1997 година, принадлежи на аржентинския физик-теоретик Хуан Малдасена, привърженик на теорията на струните и квантовата гравитация. Наскоро съобщихме за изследване на Малдасена, в което той свързва феномена червееви дупки и квантовото заплитане чрез холографския принцип.
Въпросната теория, както и описаната по-долу, са опити математически да се обединят квантовата физика и теорията на относителността, тоест да се направи стъпка към така наречената теория на всичко.
Според хипотезата на Малдасена гравитацията възниква в безкрайно тънки, вибриращи струни, а това означава, че тя може да се разглежда от гледна точка на съвременните квантови теории. Тези струни (които заменят частиците), съществуващи в девет пространствени и едно времево измерение, може да са обикновена холограма – проекция, идваща от другата Вселена. Вселената източник трябва да има по-малко измерения и в нея гравитацията изобщо не действа.
Част от научната общественост приема топло хипотезата на Малдасена, тъй като теоретично тя описва всички ефекти с прости и вече известни причини. Но все пак хипотезата има нужда от здрави математически доказателства.
Да потвърди „холографската хипотеза”, се заел екип японски физици начело с Йошифуми Хиякутаке от университета в Ибараки. Учените са публикували две статии – за квантовите черни дупки и за паралелните вселени.
В едната статия Хиякутаке изчислява вътрешната енергия на черната дупка, положението на нейния хоризонт на събитията, нейната ентропия и много други свойства на обекта, предсказани от теорията на струните. Изследователите са отчели и ефектите, предизвикани от т.нар. виртуални частици, които периодично се появяват в пространството.
Другата статия разказва за изчисленията на вътрешната енергия на безгравитационна Вселена, имаща по-малко измерения и явяваща се източник на холограмата, каквато се явява нашата Вселена. Двете изследвания идеално се вписват в модела на Малдасена.
„Струва ми се, че изчисленията са направени абсолютно вярно”, казва авторът на хипотезата, който не взел участие в работата на японците.
За съжаление няма възможност идеята да се провери експериментално – учените дори си нямат идея какво могат да направят, за да потвърдят съществуването на безгравитационна Вселена, съществуваща паралелно с нашата. Но те смятат, че математическите изчисления вече са убедително потвърждение на теорията.
Малдасена отбелязва, че нито един от моделите за вселени, изучавани от Хиякутаке и колегите му не прилича на нашата собствена.
„Космосът с черни дупки съществува в десет измерения, осем от които образуват осемизмерна сфера. Паралелната безгравитационна Вселена има само едно измерение и нейните многобройни квантови частици повече приличат на идеални пружини или хармонични осцилатори, прикрепени един към друг”, пояснява Малдасена.
И все пак на пръв поглед толкова различни вселени, от които нашата е проекция, в математическите модели се оказват практически идентични. Това означава, че всички гравитационни ефекти, наблюдавани днес в Космоса и в обикновения живот, може бъдат обяснени с квантова теория за паралелна плоска и бегравитационна Вселена.
