Походката издава здравето

Стига човек да направи няколко крачки, и опитното око на някои специалисти веднага може да каже доста неща за въпросната личност или по-точно за здравословното й състояние.

Както твърдят утвърдени специалисти, практически всичко при ходенето – походка, маниери, придвижване, осанка, крачки – е способно да предостави интересна информация за общото здравословно състояние.

„Много медици смятат, че докато гледат вървящия по улицата човек, дори може да му поставят диагноза. Има възможност да се разбере здрав ли е човек, или не, а ако не е здрав – да се определят няколко характерни признака, които ще посочат конкретния проблем”, твърди Чарлз Блицер, ортопед и представител на Американската академия на ортопедичните хирурзи (American Academy of Orthopedic Surgeons). Ето някои специфични признаци, които характеризират походката и говорят за здравето.

Вяла и бавна крачка

Скоростта, с която човек крачи, се сочи от някои специалисти като сигурен показател на това колко дълго ще живее даден човек.Учените от Питсбъргския университет (University of Pittsburgh) провели девет изследвания, в които са взели участие 36 000 души на възраст над 65 години. Фактически се правела прогноза колко живот още им остава и предсказанията се потвърдили с анализа на възрастта, хроничните заболявания, индекса на теглото и т.н.

Средната скорост, с която крачат хората, е 3 крачки в секунда. При тези, които се движат с по-малко от 2 крачки в секунда, рискът от внезапна смърт в близките години е доста по-голям. А движещите се с повече от 3,3 крачки в секунда живеели по-дълго независимо от възрастта, пола и някои други признаци.

През 2006 г. в Списанието на Американската медицинска асоциация (The Journal of the American Medical Association) се появила следната информация: ако човек на възраст от 70 до 79 години не е в състояние да премине наведнъж разстояние от 500 метра, има вероятност той да напусне този свят в близките 6 години. По-ранно изследване, проведено сред мъже на възраст от 71 до 93 години, получило данни, според които тези, които могат да изминат 3 км на ден, два пъти по-малко рискуват да пострадат от сърдечен пристъп от тези, които не могат да изминат 500 м.

За съжаление опитите да крачат по-бързо и да се разхождат по-дълго не прави такива хора по-здрави. Напротив, подобна активност в напреднала възраст е способна да увеличи риска от травми, така че за това трябва да се помисли дълго преди да настъпи старостта.

Ясно е едно – в по-напреднала възраст човешкото тяло само определя най-подходящата за него скорост на придвижване, като се съобразява със собственото си здравословно състояние. И ако тази скорост е ниска, обикновено това говори за съпътстващи здравето проблеми, които се отразяват неблагоприятно на продължителността на живота.

Тесен размах на ръцете при ходене

Според физиотерапевта Стив Бейли, шеф на медицинския център в Ноксвил, щата Тенеси, човешкият организъм има удивителен строеж. Например Бейли отбелязва факта, че когато изнасяме лявото бедро напред при ходене, гръбначният стълб извършва определено движение и дясната ръка отива назад. Подобно координирано функциониране на мускулите на двете части на тялото е необходимо, за да окаже подкрепа на долната част на гърба.

Ако при ходене човек практически не демонстрира специфичните махащи движения на ръцете (или ако тези движения са слабо изразени), това е тревожен признак. Той означава, че гръбначният стълб няма необходимата подкрепа във вид на определена ограниченост на подвижността на кръста или гърба. Бейли е убеден, че именно маховите движения на ръцете са индикатор на функционирането на нашите гръбначни отдели.

Единият крак шляпа силно по пода

Някои специалисти дори няма нужда да погледнат как ходи човек, за да открият проблеми със здравето му. Достатъчно им е да чуят походката. Явление, което може да се нарече „висящ крак” или „пляскащ крак”, говори за това, че човек буквално шляпа с крак върху земята при ходене. Според ортопеда Джейн Андерсън, бивш президент на Американската асоциация на жените ортопеди (American Association for Women Podiatrists), може да става дума за отслабен преден голям пищялен мускул.

Така да се каже правилната походка на здравия човек започва със спускане на петата на земята, след което става плавно спускане на останалата част от стъпалото. След това инициативата по отделянето и повдигането на крака от земята се движи от палеца към петата. Но при „висящия крак” човек губи контрол над мускулите и кракът не е в състояние плавно да се върне на земята. Вместо това той просто шляпа с него.

„Това може да говори както за инсулт или друга нервно-мускулна патология, така и за схващане на нерв”, обяснява Андерсън. Доста разпространена причина е увреждането на гръбначния диск, тъй като при това положение се засяга нервът, който се простира към долния крайник. Друга, по-рядка причина за „шляпащия крак” е притискането на перонеалния нерв.

Уверена и отворена походка (при жени)

По походката може да се определят не само здравословните проблеми. През 2008 г. в научното издание „Списание за сексуална медицина” са публикувани резултатите на изследване, проведено от белгийски и шотландски учени. При него било открито, че походката на жената наистина е способна да сигнализира за способността й да достига до сексуално удовлетворение.

С други думи, ако жената има плавна, но в същото време енергична походка, то вероятността лесно да стига до вагинален оргазъм е висока. За да стигнат до подобно заключение, изследователите сравнявали походките на жени, които наистина стигат до оргазъм само вагинално (без стимулиране на клитора), с походките на такива, които трудно или почти невъзможно било да изпитат оргазъм само вагинално.

Какво е научното обяснение на това явление? Според една от теориите редовното изживяване на оргазъм влияе на мускулите, които стават нито слаби, нито прекалено напрегнати. В резултат такава жена демонстрира по-свободна и лека походка, която изглежда напълно хармонично на фона на постоянно сексуално удовлетворение и повишена самооценка.

Префърцунена походка

Когато петата докосне земята в самото начало на крачката, коляното е нормално да се изправи. Ако не е така, то резултатът е проблем с големината на крачката. С други думи, настъпва нарушаване на способността на колянната става да се движи по съответния начин в колянната чашка.

„Дегенеративните изменения в колянната чашка понякога налагат прилагане на мануална терапия, която разработва ставата и подобрява диапазона на движението”, твърди физиотерапевтът Стив Бейли.

Подобен проблем с походката може да се обясни с недостатъчна подвижност на тазобедрената става. Когато човек прави малки крачки, той не се нуждае от значителна подвижност на ставата. „За съжаление подобна тактика води до повишено налягане на гръбначния отдел”, смята Бейли. Според доктора, когато тазобедрената става не се използва пълноценно, впоследствие това ограничава подвижността и в други стави, води до болки в гърба и като пример до въпросната префърцунена походка.

Заваляне на таза или рамото на някоя страна

Така наречените отвеждачи, които се наричат абдуктори (разположени са от външната страна на бедрата), фактически придържат таза при всяка наша крачка. С други думи, когато повдигаме единия крак и го изнасяме напред, опирайки се на задния крак, абдукторите поддържат тялото в изправено положение. Но понякога тези мускули не работят както трябва.

И така, абдукторите играят роля на компенсатори при придвижването на нашето тяло. Нарушаването на работата им води до т.нар. симптом на Тренделенбург, когато човек силно заваля на една страна при ходене. Това се случва в момента, когато петата на здравата страна стъпи на земята. Тазът хлътва, опитвайки се да компенсира отсъствието на силата, която трябва да дойде от мускулите от другата страна. Понякога хлътването е толкова ярко изразено, че се накланя цялата половина на тялото заедно с рамото. Терминалният стадий на това нарушение се проявява с проблеми в гръбначния стълб.

Краката „карат колело” (кавалерийска походка)

 „Само си представете класическия образ на възрастен, вървящ бавно каубой с криви крака – разказва ортопедът Блицер. – Възможно е причината да е артрит в коленете.” Действително около 85% от хората с остеоартрит (особено тези, които страдат от старческа форма на болестта, която носи най-голямо физическо увреждане) имат „кавалерийска” походка.

О-образното изкривяване (или просто О-образните крака) е следствие на това, че човешкото тяло не може да се поддържа по нужния начин, което води до изкривяване на коленете навън. Причината за „кавалерийската” походка може също да е заболяване като рахит или дори определено съчетание на гени. Впрочем тези причини се проявяват още в детска възраст. Своевременната намеса на специалист може да помогне за корекцията на това състояние.

Х-образни крака (коленете са обърнати навътре)

Ревматоидният артрит е възпалително заболяване, което често може да се изрази в „краха Х”, тоест когато коленете буквално се извиват навътре в посока едно към друго. „Около 85% от хората, страдащи от ревматоиден артрит, имат изкривени навътре колене”, констатира ортопедът Чарлз Блицер.

При „Х краката” човек има специфична тромава походка, при която коленете са прекалено близо едно до друго, а глезените, напротив – са на значително разстояние един от друг. В някои случаи и остеоартритът може да се прояви в подобно нарушение, в зависимост от това кои стави са увредени.

Намаляване на крачката при обръщане и маневриране

Балансирането е резултат на координирането между три системи: зрение, вътрешно ухо и това, което се нарича проприоцепция, тоест способност на ставите да съобщават на мозъка за своето положение (чувство за позиция на тялото). Подобна възможност на ставите се обуславя от наличието на рецептори в съединителната тъкан между тях. Но качеството на работа на тези рецептори зависи от това колко движения извършват ставите. „Ако вие сте активен човек, в съединителната ви тъкан функционират повече рецептори, следователно проприоцепцията ви е добра”, обяснява Бейли.

Простичко казано, това означава, че имате добро равновесие. Ето защо болният или физически немощен човек има проблеми със запазването на равновесие. „Ако имате проблеми с равновесието, вие правите по-малки крачки, което е особено забележимо при обръщане или при маневриране около различни обекти. Това може да е проблем при по-дълго ходене, тъй като се изисква балансиране на всеки крак, а това отнема повече време. По-уверени се чувствате на прави участъци”, казва Бейли.

Ортопедът Чарлз Блицер препоръчва на хората, които се нуждаят от бастун при ходене, но не бързат да прибягват до неговата помощ поради страх да не изглеждат стари, да се отърсят от предразсъдъците и гордостта. „По-добре да използват съответните адаптационни устройства и да запазят активност, отколкото да водят заседнал начин на живот, което е порочен кръг и ще ги направи още по-неподвижни”, твърди Блицер.

Проблемът със запазване на равновесие може да бъде свързан и с периферна невропатия – увреждане на периферните нерви, предизвикано от такива заболявания като диабета. Сред другите възможни причини ортопедът Джейн Андерсън сочи алкохолната зависимост и недостигът на витамини.

„Плоска” походка със слабо повдигане на краката

Изглежда, плоскостъпието може лесно да се определи от пръв поглед – човекът, при когото то се наблюдава, няма характерната арка от вътрешната част на стъпалото, поради което то изглежда плоско. Но походката може да изглежда такава и по други причини.

Когато човек се готви да направи крачка, стъпалото му се изпъва в момента, когато петата се откъсва от пода. След това то отново придобива формата на арка. Петата също леко се стреми към вътрешната част при повдигане на стъпалото, а палецът може да се огъне нагоре. Всички тези сложни движения са необходими, за да осигурят добра устойчивост.

Понякога обаче тя е трудно да се постигне заради болезнен бурсит (аномално нарастване на костта или тъканта в основата на палеца). Друга причина може да е възпален нерв на стъпалото (неврома). Най-разпространеният вид неврома, наречен неврома на Мортън, е поява на болезнено удебеление на нерва между третия и четвъртия пръст. Това води до промяна на походката, което прави крачките по-малко болезнени и травмиращи.

Тътрене

Тътренето при наклонено напред тяло и на фона на сериозни усилия, полагани за откъсване на стъпалата от земята, е явен признак на стареенето на организма. Това е определен тип походка, която може да сочи, че човек страда от Паркинсон. Болният прави малки и неуверени крачки. „Тътрещата походка, която е едно от най-обикновените прояви на това невромускулно заболяване, е резултат на невромускулна дисфункция”, обяснява Блицер.

Друг ранен признак на заболяването е появата на тремор на крайниците. Хората, които страдат от напреднала форма на деменция, предизвикана например от болест на Алцхаймер, също може да си влачат краката. Става дума за нарушение на когнитивния процес – мозъкът и мускулатурата не могат да общуват нормално. С времето се отбелязват загуба на паметта и трудности с мисленето.

Ходене на пръсти с двата крака

Ходенето на пръсти е друга характерна походка. Пръстите достигат пода преди петите, макар че обикновено е обратното. Това е свързано също с повишен мускулен тонус, предизвикан от нарушаване на функционирането на мозъчните рецептори. Когато човек стъпва само на пръстите на двата си крака, почти винаги става дума за нарушение на горните части на гръбначния или дори на главния мозък (церебрална парализа или травма на гръбначния мозък).

Вероятно сте забелязвали малките деца, които се учат да ходят, как често застават на пръсти и дори може да изминат известно разстояние така. Това се проявява особено когато децата протягат към някого или към нещо ръчички, като се повдигат на пръсти. Разбира се, в този случай не става дума за паралич. Но ако имате някакви съмнения, консултирайте се с лекар.

Ходене на пръсти с единия крак

Само лекар е способен да определи характера на асиметрията, ако човек при ходене не стъпва с цяло стъпало върху пода, а само с пръстите. В някои случаи, дори когато ситуацията е очевидна, невинаги може да се определи стъпва ли човек с пръстите на единия си крак, или и с двата.

Ако този признак е изразен особено явно, има голяма вероятност да става дума за последствие от преживян инсулт, при който се поразява лявата или дясната част на тялото. Полиомиелитът може да даде същите последствия.

Подскачаща походка

Една от най-необичайните походки е, когато човек буквално подскача при всяка крачка. Специалистите често отбелязват, че при т.нар. първа фаза нормалната крачка (когато започва отлепване на петата от пода) протича прекалено бързо заради твърдост на мускулите на прасците. Често това явление се наблюдава при жените, а причината, според д-р Андерсен, е постоянното носене на високи токчета.

„Виждала съм жени на 60, на които бяха показвани физически упражнения, някои от тях за първи път в живота им. Тези упражнения им бяха необходими, но те не можеха да ги изпълняват, тъй като не бяха в състояние да обуят удобна обувка с равна подметка – разказва Андерсен. – Но подобни случаи може да се наблюдават доста по-рано в живота на жените, още на 25 години. И то защото момичетата започват да носят токчета още в пубертета.”

Извивката на едното стъпало е по-ярко изразена и/или кракът е леко изкривен

Различната дължина на крайниците (в случая – на краката) може да бъде определена от специалистите по няколко начина. Но често е достатъчно да наблюдавате походката и да изучите стъпалата. Както казва Джейн Андерсън, едното стъпало обикновено изглежда по-плоско от другото. Точно то съответства на по-късия крак.

Тъй като по-късият крак преодолява повече разстояние, за да достигне пода, тазът може да хлътва при походката, отбелязва физиотерапевтът Стив Бейли.

Човек може да бъде роден с различна дължина на краката или причина за това да е операция по замяна на колянната или тазобедрената става. Но според ортопеда Чарлз Блицер, ако разликата не надвишава два сантиметра, особени негативни последствия за здравето няма. В случай че разликата е не повече от шест милиметра, може да се помисли за специална стелка за обувката, а оперативната намеса се разглежда като вариант за решаване на проблема при по-голяма разлика.

Източник:  Caring.com