Последната теория на Стивън Хокинг хвърля светлина върху мултивселената

Реалността може да се състои от много вселени, но всяка една от тях може да не е чак толкова различна от нашата, според последната теория на Стивън Хокинг за космоса.

Изследването, завършено само седмици преди смъртта на физика през март 2018, рисува по-проста картина на изминалите 13,8 милиарда години в сравнение с това, което много други теории предлагат.

Новата работа, публикувана в Journal of High Energy Physics, е резултат на дълга колаборация с Томас Хертог, белгийски физик от Католическия Университет Льовен. „Работихме дълго време по това, вярвам, че той беше горд от него“, казва Хертог.

Хертог пътувал до Кеймбридж, за да работи по теорията с Хокинг и към края комуникацията станала много трудна, разказва белгиецът: „Винаги имах впечатлението, че той не иска да приключи, което по някакъв начин беше негова същност. Никога не е показвал знаци, че иска да спре.“

„Никога не е било споделяно между нас, че това ще е последната му работа. Аз лично чувствах, че това може да е заключителната част на нашето пътуване, но никога не му го казах.“

В модерната физика има повече от една теория за това какво може да е вселената, но една от популярните идеи твърди, че Големият взрив е бил последван от повтяращи се изблици на „космическа инфлация“, които са създали безкраен брой „джобни вселени“, разпръснати из космоса.

„Обичайната теория за вечната инфлация смята, че нашата вселена е като безкраен фрактал с мозайка от различни джобни вселени, разделени от надуващ се океан“, каза Хокинг миналата есен.

В последното проучване обаче двамата с Хертог се разграничават от това гледище. Вместо космосът да е пълен с джобни вселени, в които се прилагат радикално различни закони на физиката, тези алтернативни вселени може да не са толкова различни една от друга.

Изводите от тази теория може да не са очевидни, но тя може да даде до някаква степен утеха на физиците, които се чудят как, имайки предвид възможността за толкова много враждебни вариации, ние се намираме в една вселена, която е подходяща за живот.

„В старата теория има всякакви видове вселени: някои празни, други пълни с материя, някои, които са се разширили твърде бързо, други пък с твърде кратък живот. Имаше огромен набор от възможни вариации,“ казва Хертог. „Мистерията беше защо ние живеем в тази специална вселена, където всичко е добре балансирано в полза на комплексност и развитие на живота?“

“Този труд прави още една стъпка към обясняването на тази мистериозна фина настройка”, обяснява Хертог. „Той редуцира мултивселената до по-лесно управляем набор от вселени, които всички си приличат. Стивън би казал, теоритично, че Вселената трябва да е такава. Това ни дава надежда, че можем да имаме прогнозируема космологична рамка.“

Новата теория е базирана на работа, публикувана от Хокинг и американския физик Джеймс Хартъл през 80-те, но сега е обновена с по-мощни и модерни математически техники, използвани в Струнната теория. В Струнната теория реалността е описвана като взаимодействие между едноизмерни обекти, известни като космически струни.

„Самият Стивън казваше, че работата по този въпрос е сферата, с която се гордее най-много“, казва Малкълм Пери, колега на Хокинг от Кеймбридж. Новият труд всъщност няма да бъде последният, носещ името на Хокинг. Заедно с Андрю Стромингър от Харвард, Пери и Стивън Хокинг са писали още поне две изследвания за черните дупки, които все още се подготвят за публикация.

Хокинг, който се прочу с бестселъра „Кратка история на времето“, почина на 14 март 2018 на възраст 76 години в дома си в Кеймбридж. Пепелта му ще бъде погребана в Уестминстърското Абатство, редом до гроба на сър Исак Нютон по-късно тази година.

Хертог вярва, че работата му с Хокинг е малка крачка към теория за космическия ни произход, която евентуално физиците ще тестват. Ако вселената се е развила, както предполага теорията, казва той, може да са останали знаци в гравитационните вълни или т.нар. космически микровълнов бекграунд, радиацията, освободена при раждането на вселената. „Може да има улики в тези сигнали, които да покажат дали сме на правилен път.“

„Аз се надявам, че по-нататъшни наблюдения и работа по теорията евентуално ще ни позволят да тестваме модели на Големия взрив“, добавя Хертог. „Не го правим за платоническо удоволствие. Но е забавно.“