Последно: Земята и Луната са с 60 млн. години по-стари
Учените смятат, че нашата планета, както и нейният естествен спътник – Луната, са значително по-стари, отколкото се смяташе.
На геохимичната конференция „Голдшмит“ в Сакраменто, щата Калифорния, на 10 юни изследователите обявили, че според доказателствата в ръцете им Земята и Луната са се появили с 60 милиона години по-рано.
Това заявление, според портала EurekAlert, се основава на информация, която учените получили в рамките на анализа на свойствата на газа ксенон, открит в кварцови частици в Южна Африка и Австралия.
Както е известно, възрастта на планетата се определя въз основа на анализ на различни породи и минерали, които се образуват на нея от самата ѝ поява. Такъв минерал например е кварцът.
И този път учените решили да проведат изследване на ксенона, който се съдържа в кварца. Възрастта на откритите в Южна Африка образци на този минерал се оценява от учените на около 3,4 милиарда години. Австралийските образци на свой ред са се появили на нашата планета преди около 2,7 млрд. години.
Изследователите твърдят, че ксенонът не е претърпял никакви изменения през цялата история на нашата планета. Като сравнили „древния газ“ с изотопното отношение на „сегашния“, учените успели по-добре да разберат възрастта на нашата планета.
„Съставът на газовете, които наблюдаваме, търпи изменения спрямо състоянието, в които са били открити. И разбира се, тези състояния са пряко свързани с основните събития, случили се в историята на Земята“, обяснява Гийом Авис от университета на Лорен, Нанси, Франция.
„Частиците газ в образците кварц представляват капсули на времето. Ние използваме стандартни методи за анализ за определяне на възрастта на Земята, но достъпът до тези древни образци ни предостави нови данни, които ни позволиха по-точно да определим истинската възраст на планетата“, добавя ученият.
Тоест изследователите искат да кажат, че сблъсъкът на така наречената прото-Земя с космическо тяло с размерите на Марс, което според разпространената теория е довело до образуването на Луната, се е случил не 100 милиона, а по-скоро 40 милиона години след формирането на нашата Слънчева система.
„Разликата, разбира се, може да не изглежда толкова голяма, но тя е важна. Тъй като тези разлики определят периода, в рамките на който се образуват планетите. И това е особено важно, когато говорим за нашата Слънчева система“, коментира важността на откритието изследователят Бернар Марти.