Вече десетилетия учените предупреждават за замърсяването с пластмаса и последиците от него.

Но ново изследване показва, че дори ако човечеството спре напълно изхвърлянето на пластмаса днес, това няма да е достатъчно, за да се изчистят океаните от микроскопичните частици. Те ще продължат да замърсяват водите повече от век, съобщава Science Alert.

Пластмасата не е само бутилки и торбички на вълните

Обикновено си представяме океанското замърсяване като плаващи бутилки и торбички, но реалността е много по-сложна.

Учените са установили, че голяма част от пластмасата изчезва от повърхността, като се разпада на микрочастици, които потъват дълбоко във водата.

С времето фрагментите се разрушават, освобождавайки микропластмаса. Тя се утаява с изненадваща скорост, създавайки нещо като естествен конвейер между повърхността и дъното на океана.

Какво показва новото изследване

Разработен е компютърен модел, за да бъде проследена съдбата на големите парчета пластмаса след попадане в океана. Как се разлагат, фрагментират и взаимодействат с т.нар. „морски сняг“ – лепкави частици от мъртъв планктон и органична материя, които бавно се спускат към морското дъно.

Предишни модели показваха, че микропластмасата (под 1 мм) започва да се свързва с морския сняг едва след като се раздроби до определен размер.

Новият модел обаче отчита и океанските течения, което дава много по-пълна картина на това как и защо пластмасата „изчезва“ от повърхността.

Къде изчезва пластмасата?

Когато големи отпадъци попаднат в морето, те могат да плават с години, подложени на слънчева радиация, вълни и покрити от микробни био-филми.

Постепенно се разпадат на все по-малки частици, докато станат достатъчно леки, за да се прикрепят към морския сняг и да потънат на дъното.

Процесът обаче е изключително бавен — дори след 100 години около 10% от първоначалната пластмаса ще остане на повърхността.

Проблемът с „изчезналата пластмаса“

Отдавна учените наблюдават несъответствие между количеството пластмаса, влизащо в океана, и това, което реално се намира на повърхността.

Новите резултати помагат да се обясни този феномен — така наречената „липсваща пластмаса“.

Изследването комбинира експериментални данни за това как микропластмасата се свързва с органични частици с моделиране на процесите на разлагане и потъване.

Така се получава реалистична представа как пластмасата се отстранява от повърхността и се пренася в дълбините.

Опасност за климата и морския живот

Океаните имат естествен биологичен „помпен механизъм“, който транспортира въглерод и хранителни вещества от повърхността към дъното. Сега експертите предполагат, че същият процес прехвърля и пластмасови частици.

Но това може да има сериозни последици.

Ако твърде много микропластмаса се прикрепи към морския сняг, може да се наруши способността на океана да абсорбира въглерод, което би повлияло както на морските екосистеми, така и на глобалния климат.