Пръстените на Сатурн може да са много по-стари, отколкото се смяташе

Последните изследвания карат учените до революционно преосмисляне на всичко известно за пръстените на Сатурн.

Тези грандиозни структури, за които се смята, че произхождат някъде от мезозоя, може да са стари колкото самия газов гигант.

До това заключение стигна екип от планетарни учени, които моделираха вероятните последици от високоскоростни сблъсъци на микрометеорити.

Въпросът откога Сатурн има своята основна отличителна черта – пръстените си – е повдигнат почти от раждането на астрономията. А предположенията бяха от най-различно естество – от няколко хиляди до няколко милиарда години.

Възможността да се отговори на този въпрос с приемлива точност се появи през 2004 г., когато сондата Касини достигна орбитата на газовия гигант и откри, че пръстените са подозрително „чисти“.

Факт е, че вътре в тези структури микрометеорити (с размер на големи пясъчни зърна) постоянно се сблъскват с ледени частици. В резултат на това се образува фин прах, който покрива повърхността на пръстените.

Но количеството такова „замърсяване“, открито от Касини, се оказа много скромно. И това накара учените да предположат, че възрастта на пръстените варира от 100 до 400 милиона години.

Но сега екип от планетарни учени реши да подложи това заключение на критична оценка.

Факт е, че самата поява на пръстените традиционно се свързва с мащабни космически сблъсъци, които е трудно да си представим преди няколкостотин милиона години – когато Слънчевата система вече е станала напълно хармонична и стабилна.

Напротив, в зората на формирането – преди 4,5-4 милиарда години – подобни сблъсъци не са били рядкост. Но какво да правим с фактора „прах“?

В своите изследвания екипът е разработил специални компютърни модели, които много точно симулират сблъсъци между микрометеорити и лед – при скорост от около 108 хиляди километра в час.

И е разкрит удивителен факт: прахът наистина се образува, но по-голямата част от него напуска пръстените.

Отговорът е във високата температура, която съпътства сблъсъците (до 9725 K˚). Заради нея прахът се превръща в йонизиран газ, който или попада в атмосферата на Сатурн, или лети в Космоса. Само малка част остава в орбита.

С други думи, видимата „чистота“ на пръстените изобщо не е доказателство за тяхната „младост“.

Разбира се, това не опровергава резултатите от наблюденията на Касини, а само ги допълва, показвайки, че нищо не пречи пръстените на Сатурн да са толкова древни, колкото и самата планета.