Прекалено активният имунитет разстройва психиката

Повишената „бойна готовност“ на имунната система се съпровожда с повишен риск от психически разстройства.

Когато прихванем инфекциозна болест, било то грип или стомашно-чревно разстройство, нашият имунитет полага всички усилия, за да се избави от нея.

Молекулярно-клетъчните характеристики на имунния отговор са много сложни и обикновено целият комплекс процеси, протичащи при инфекция, се определят като възпаление. При това в кръвта се изхвърлят огромно количество сигнални белтъци, с помощта на които имунитетът организира работата на клетките.

Един от най-известните е белтъкът интерлевкин-6 (IL-6), който стимулира имунния отговор и може да действа като провъзпалителен и антивъзпалителен сигнал.

Но дори да сме здрави, в организма така или иначе присъстват известно количество възпалителни белтъци, чието ниво може да е високо или ниско, в зависимост от това как работят регулаторните имунни механизми.

Изследователи от Кеймбридж се опитали да оценят може ли възпалението да влияе на психическото здраве в дългосрочна перспектива.

За това, че състоянието на имунитета е тясно свързано със състоянието на нервната система, се говори отдавна. Известно е например, че възпалението може да влоши паметта и дори да провокира Алцхаймер, и че антибиотиците и противовъзпалителните препарати подобряват състоянието на болни от шизофрения.

В статия, публикувана от Питър Джонс и колегите му в сп. JAMA Psychiatry, тези наблюдения се потвърждават от мащабна статистика, обхващаща почти 10 години – тя започнала с периодично вземане на кръв от 9-годишни деца, до момента, в който те навършили 18-годишна възраст.

Освен останалото в кръвта се измервало и нивото на възпалителния интерлевкин-6. Според количеството му децата били разделени на три групи – такива, при които нивото на IL-6 било малко, невисоко и високо.

И ето че се оказало, че тези, при които нивото на интерлевкин-6 било стабилно високо, към 18-ата си година два пъти по-често страдали от депресии и психози в сравнение с тези, чието ниво било ниско.

Повишената готовност на имунитета за възпаления, разбира се, влияе не само на психическото състояние. Медиците нееднократно са се убеждавали, че на фона на хронично възпаление могат да се развиват сърдечносъдови заболявания и диабет.

Причината за повишената активност на имунитета може да се корени в ранните етапи на развитие – стрес, неблагоприятни условия, прекарани по време на вътреутробното развитие или в детството, прегряват имунитета, който дори в отсъствието на патогени поддържа тлеещо околовъзпалително ниво на активност.

Тогава става ясно защо диетата и физическите упражнения, които са призвани да оздравят сърцето и съдовете, влияят положително и на настроението – видимо те действат на процесите, от които зависят и състоянието на психиката, и състоянието на физиологията.

Впрочем, що за процеси са това и какви причинно-следствени връзки има между тях, предстои учените да изяснят. Една от главните загадки тук е свързана с кръвно-мозъчната бариера, която защитава мозъка от това, което плува в кръвта, включително и от имунните клетки и белтъци (мозъкът има собствен „департамент“ имунната система за борба с инфекциите, образувана от глиални клетки).

Но депресията и психозата се коренят в мозъка, и как в такъв случай възпалението в организма може да провокира психически аномалии, ако възпалителните сигнали не преминават през кръвно-мозъчната бариера?

Впрочем хипотези вече има и според една от тях тук не минава без блуждаещия нерв. Той свързва мозъка с фаринкса, хранопровода, белите дробове, сърцето, стомаха и червата.

От стомаха блуждаещият нерв може да получава възпалителен сигнал, който предава в мозъка, от което обменът на веществата в централната нервна система се променя – започва активно да се разпада невромедиаторът серотонин, необходим включително за положителните емоции, и започват да се натрупват токсични вещества, провокиращи психотични състояния.