Преминаваща звезда може да наруши баланса на Слънчевата система

Звездите, прелитащи покрай нашата Слънчева система, биха могли да причинят повече хаос, отколкото астрономите са предполагали досега.

А ефектите биха могли да бъдат различни – от нарушаване на орбитата на Плутон до сблъсък на Меркурий със Слънцето. Или дори катастрофално променящи орбитата и климата на Земята.

Общият риск от подобни събития е все още малък, но преоценката му предполага, че подобни катаклизми може да са често срещани и в други планетарни системи.

Докато някога се е смятало, че орбитите на планетите са предвидими и стабилни като швейцарски часовник, съвременните астрономи са открили, че това далеч не е вярно в дългосрочен план.

Вътрешната непредсказуемост или хаосът означава, че е трудно да се предвиди точно какво ще се случи със Слънчевата система през следващите няколко милиарда години. Някои симулации показват, че тя може да се самоунищожи.

Най-вероятният сценарий е неблагоприятно съвпадение на орбитата на Меркурий с орбитата на Юпитер.

Това може да доведе до изхвърляне на по-малката планета от орбитата ѝ, сблъсък със Слънцето или Венера или до сблъсък между Земята и Марс.

Друг източник на хаос са звездите, преминаващи близо до Слънцето (на разстояние от няколко диаметъра на Слънчевата система).

Но подобни събития са изключително малко вероятни: шансът им е само 1% на милиард години.

Ново проучване, което предстои да бъде публикувано в списанието Icarus, показва, че не само редки събития, но дори обикновени звездни прелитания могат да нарушат баланса.

Всяка от петте симулации, с различна интензивност на звездните срещи, е била изпълнена около 1000 пъти. С леко различни позиции на осемте планети от Слънчевата система, както и на Плутон, и хиляда звезди, движещи се в съответствие с известните данни за местната звездна популация.

Резултатите от симулацията показват, че общата вероятност планетата да бъде отклонена от курса си е с 50% по-висока, отколкото когато се отчита само вътрешният хаос.

„Нестабилност, причинена от прелитане, може да се случи по всяко време, докато вътрешна нестабилност е по-вероятно да се случи не по-рано от 4-5 милиарда години от сега. Това прави звездните срещи основната заплаха за стабилността на Слънчевата система през следващите 4+ милиарда години“, обяснява Реймънд.

Най-неочакваната потенциална „жертва“ е Плутон, с 5% шанс за неговата дестабилизация.

Благодарение на гравитационното стабилизиращо влияние на Нептун, казва Реймънд, „никое предишно проучване не е давало на Плутон никакъв шанс за нестабилност“.

Установено е също, че вероятността Меркурий да бъде изхвърлен в хаотична орбита (което би могло да има последици за други планети) е с 50–80% по-висока от предишните оценки. Въпреки че абсолютният риск остава малък – 0,6% през следващите няколко милиарда години.

Същото важи и за Марс, Венера и Земята, чиито абсолютни рискове са се увеличили съответно до 0,3%, 0,2% и 0,05%.

Орбитата на Земята също има 0,3% шанс да се промени по начин, който би причинил значително глобално затопляне.

„Разнообразието от сценарии за унищожаване на Слънчевата система е много по-голямо, отколкото се смяташе досега“, заключава астрономът.

Шансът звезда да наруши равновесието на Слънчевата система през следващите няколко милиарда години остава малък (рискът от хаотична промяна на орбитата се е увеличил от 1% на около 1,5%).

Но фактът, че звездите имат по-голямо влияние, отколкото се смяташе досега, би могъл да има последици за други планетарни системи, добавя експертът.

„1 на 1000 изглежда малко, но ние знаем за повече от 1000 екзопланети. Дори това да не се случи с нас, е важно при интерпретирането на данни за други системи.“