Проби от Chang’e-6 разкриват тайните на обратната страна на Луната

Почти два килограма почва, извлечена от обратната страна на Луната, помогнаха за разкриването на тайни, които учените се опитват да разгадаят от десетилетия.

Проби от най-големия и най-стар кратер на Луната разкриха, че течен метал доскоро се е движил в ядрото на Луната, вулканите от обратната страна са били активни много по-дълго, отколкото се смяташе досега. А водата и другите летливи вещества са разпределени изключително неравномерно във вътрешността на земния спътник.

Всички тези открития са станали възможни благодарение на китайската експедиция Chang’e-6.

Космическият апарат Chang’e-6 бе изстрелян на 3 май 2024 г. и кацна в южната част на басейна Южен полюс-Айткен. Това е най-голямата и най-древна ударна структура на Луната, с диаметър около 2500 километра.

На 25 юни същата година капсулата с 1935 грама лунен реголит (пръст) се завърна на Земята.

Именно тези проби станаха основа за четири големи научни публикации в списание Nature.

Самият кратер, според учените, се е образувал преди около 4,25 милиарда години след гигантски удар.

Енергията на този сблъсък е била милиони пъти по-мощна от всички ядрени бомби на Земята.

Но как точно това въздействие е повлияло на геоложката история на Луната, дълго време оставаше загадка.

Сега изследователи от Китайската академия на науките, Нанкинския университет и други изследователски центрове са дали отговор на този въпрос.

Те са идентифицирали четири основни открития, всяко от които предоставя нови знания за вътрешната еволюция на Луната.

Първо, вулканичната активност от обратната страна на Луната се оказва много по-продължителна от очакваното.

Учените са открили доказателства за две различни фази на вулканизма: преди около 4,2 и 2,8 милиарда години. Това означава, че изригванията са продължили поне 1,4 милиарда години.

Второ, оказва се, че лунното магнитно поле не е изчезнало постепенно, а е претърпяло резки скокове. Това беше потвърдено чрез анализи на магнетизма в базалтови включвания. Един такъв взрив се е случил преди около 2,8 милиарда години.

Третото откритие се отнася до водата и други летливи съединения. Изследователите са открили, че мантията от обратната страна на Луната е много по-суха, отколкото от страната, видима от Земята. Това означава, че водата и другите елементи са били разпределени неравномерно още в ранен етап от формирането на Луната.

И четвърто, съставът на базалтовите скали от кратера показва обеднена мантия. Това може да се дължи на факта, че в миналото от него вече се е изляла голяма част от разтопена скала. Или с факта, че силни удари на астероиди са издърпали материята от дълбините и същевременно са променили състава на мантията.

Националната астрономическа обсерватория на Китай е извършила анализ на физичните и химичните свойства на самите проби.

По-късно данните за вулканичната активност бяха потвърдени от Института по геохимия в Гуанджоу.

Институтът по геология и геофизика от своя страна изясни възрастта на кратера и го свърза с началото на формирането на Луната и други тела в Слънчевата система. Оценката за възрастта му е уточнена до 4,25 милиарда години, пише Синхуа.