Продължителността на живота зависи от измененията в ДНК

С остаряването и в ДНК на човека протичат все повече разнообразни химични изменения.

Учени от Единбургския университет са открили зависимост между тези изменения и продължителността на човешкия живот.

„Това ново изследване разширява нашето разбиране за дълголетието и стареенето в здраве – казва водещият автор проф. Ян Дири. – Забележително е, че установихме нов показател за стареенето, който помага да се прогнозира продължителността на живота с различни фактори от рода на пушене, диабет и сърдечносъдови заболявания.“

Съвместно с колеги от Австралия и САЩ специалистите анализирали кръвни проби на 5000 възрастни души в продължение на 14 години. Както се оказало, ранният старт на „часовника на стареене“ много зависи от такава химична модификация на ДНК като метилирането.

Модификацията не изменя ДНК последователностите, но играе важна роля в много биологични процеси и може да влияе на това, как се „включват“ и „изключват“ гените. Промени в метилирането протичат през целия човешки живот – с възрастта то отслабва и може да бъде използвано за определяне на биологичната възраст на човека.

Учените сравнили биологичната и реалната възраст на хората в четири изследвания. Резултатът се оказал един и същи и доста очакван: хората, чиято биологична възраст превишавала фактическата („часовникът вървял по-бързо“), често умирали по-рано в сравнение с тези, при които двете възрасти съответствали помежду си.

Интересно е, че тази зависимост се съхранява независимо от такива фактори като тютюнопушене, наличието на диабет и сърдечни болести.

„Разгледахме връзката между „часовника“ на ДНК и продължителността на човешкия живот. Но засега още не знаем доколко силно върху хода на биологичния часовник и приближаването на смъртта влияят такива променливи като начин на живот и генетични фактори – разказва съавторът на изследването д-р Рикардо Мариони. – В бъдещата ни работа планираме да открием изчерпателни отговори на тези въпроси.“

По-рано учени от Бостънския университет (САЩ) се научиха да определят какви са шансовете човек да доживее до 100 години.

Изследването започнало още през 1995 г. Оттогава бостънските специалисти са изучили геномите на хиляди дълголетници и създали математически модел, с чиято помощ може да се определи вероятността за дълголетие.

В неговата основа е информация за 150 генетични признака, срещащи се предимно в дълголетниците.

Впрочем, както изяснили учени от Швеция, човек може да удължи живота си със собствени сили. Според тях за това е необходимо да се прекарва колкото се може по-малко време в седнало положение.

Научната статия за „часовника на ДНК“ е публикувана в изданието Genome Biology.