Пространство-времето прилича на дъга
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:27
Полски физици откриха, че всички модели на Вселената, включващи квантови теории на гравитацията, ще приличат по структура на своеобразна дъга на пространство-времето, в което всички частици ще притежават малко по-различна енергия, става ясно от статия, публикувана в сп. Physical Review Letters.
„Преди две години установихме, че в нашите квантови космологични модели различни видове частици различно взаимодействат с структурата на пространство-времето. Оказа се, че всъщност е още по-сложно – ние изяснихме, че съществува всеобщ механизъм, благодарение на който структурата на пространство-времето за всяка частица се променя заедно с нейната енергия“, казва Ержи Левандовски (Jerzy Lewandowski) от Варшавския университет (Полша).
Левандовски и колегите му вече няколко години се опитват да обединят две почти несъвместими теории – квантовата теория на гравитацията и общата теория на относителността – за обяснение как привличането работи на макро- и микрониво.
В съответствие с теорията на относителността силата на гравитацията се проявява в това, колко силно се изкривяват пространството и времето наоколо и под действието на обекти, притежаващи ненулева маса. Авторите на статията са описали взаимодействието на материята с гравитацията, използвайки прост компютърен модел, включващ само два параметъра – гравитационно поле и един тип материя.
Полските физици са използвали простия модел, тъй като той позволява да се включат и опишат множество други, по-сложни модели, несъвместими помежду си. Това позволило на учените да ги проверят, използвайки само един модел, а не да изчисляват всеки от тях.
Резултатите се оказали доста неочаквани – оказало се, че всички частици, чиито енергии се отличават дори с малки стойности, си взаимодействали с гравитационното поле на квантово ниво по различен начин. Грубо казано, ако частиците имаха очи и можеха да видят линиите на гравитационното поле, те биха видели различна картина.
Подобна „дъга“, както я наричат учените, практически е невидима за нас днес и е принципно невъзможно да се види с помощта на уреди – за това се изисква енергия, милиони милиарди пъти превишаваща тази, която се развива на Големия адронен колайдер. В миналото, в първите епохи след Големия взрив, тя е била много по-забележима и е можело да се види, заключават полските физици.
