Разберете себе си. Намерете се!

Психолозите са единодушни – личностният растеж е невъзможен, ако човек не разбира себе си. Освен това без самопознанието и признаването на себе си като личност човек се чувства нещастен. Когато търсим щастието да ни дойде само отвън, тъпчем в кръг около собствената си ос и по този начин потискаме своето „Аз”. А за да разберем себе си, следва да направим няколко важни стъпки.

Приемете миналото

Една от първите крачки по пътя към самопознанието е да приемем наследството от предишните поколения. Нашата личност винаги съдържа в себе си избора, който някога са направили нашите родители или всички тези, с които се отъждествяваме. Не можем докрай да станем самите себе си, ако се притесняваме или се страхуваме от миналото – както от своето собствено, така и от това на родителите ни.

Някои едва от трийсетте години започват да се опитват да живеят свой живот, без да сравняват успехите си с тези на родителите. Други чак на петдесет се отърсват от срама си за бащата, който е изоставил семейството. И все пак, ако искаме да бъдем успешни човек, трябва да се помирим с миналото. По-добре да го направим колкото се може по-рано, иначе има риск да не живеем собствения си живот.

Може например да си кажем: „Да, родителите ми искат да ме видят лекар, но по душа ми е да стана учител (мениджър, юрист и т.н.) и точка.” А по-нататък уверено да вървим по своя път. Така се формира пълна отговорност за собствения ни живот и взетите решения. Което, разбира се, е още един плюс. Ако сме решили стопроцентово да живеем собствения си живот и да следваме личните си цели, няма да обвиняваме никого за неуспехите си. Ще почувстваме най-добрата форма на отговорност – отговорността пред самия себе си.

Открийте се и не се предавайте

Пълното помирение с миналото е само първата крачка. Дори спокойно приемащите своето минало хора понякога изглежда, че живеят настрани от собствения си живот. Защото не са намерили своето призвание. В резултат мнозина чак до прага на пенсията са принудени, буквално сякаш излежават присъда, да ходят на омразната си работа, вместо да се занимават с това, което ще позволи на личността им да се разгърне напълно.

Във всеки от нас има нещо уникално и неповторимо. Да откриеш смисъл в живота, да се реализираш – ето я целта на всички търсения. Без разбиране и приемане на собственото призвание успехът в живота е невъзможен.

Но е важно не само да разбереш какъв талант имаш и да се стараеш да го реализираш, но и да се отнасяш по-снизходително към собствените си неуспехи. Кризите и проблемите, с които ни се налага да се сблъскваме в живота, са сигнални лампички. Те показват в каква посока трябва да се движим и къде пътят става задънен. Всеки проблем осветява слабите ни места.

Можем да се научим да се отнасяме към неприятностите като към помощници. Но е необходимо твърдо да вярваме в жизненото си предназначение – самореализацията започва с доверието към себе си и към собствените си мечти.

Реализирайте се на практика

Когато сме открили своето призвание и чувстваме в какво можем да реализираме своите таланти, е необходимо да се „заземим”. Тоест да проверим доколко сме реализирани във всекидневния живот и работата. Ако работата не ни дава възможност да реализираме дълбоките си стремежи, то напълно губим ентусиазма, енергията, желанието да творим и изобщо вкуса към живота. Когато сляпо изпълняваме чужди указания, живеем по чужди цели и сценарии, възниква сериозен риск да изпаднем в депресия.

За да се приближим към разбирането на себе си, си струва да поразмишляваме за четири страни в професионалния ни живот. Това са нашият талант (това, което ни „иде отръки”, както се казва), увлеченията (с което ни харесва да се занимаваме), насъщната необходимост (обстоятелствата, които ни се налага да отчитаме поради чисто материална необходимост), общият смисъл (съответства ли работата ни на дълбоките ни убеждения и жизнени принципи).

Когато анализираме тези факти, можем да открием една или няколко области, в която те се съединяват. Ако това се получи, човек ще се радва на огромно удовлетворение от съвпадението на желаното и действителното, вътрешния свят и практическата дейност. Както се казва, ще се занимава с любимите си неща и ще си казва: „Ама и за това ли плащат пари?”

Възпитавайте чувствата си

Още един път към разбирането на себе си са чувствата и емоциите. Независимо от тяхната ирационалност, с емоциите може и трябва да се работи. И това ще бъде много интересно, ако разбирането на собствените чувства не е като стихийно бедствие, което е невъзможно да се контролира, а като занимателно послание, изискващо разшифроване.

Към чувствата си трябва да се отнасяме особено внимателно тогава, когато на пръв поглед те изглеждат абсолютно неадекватни. Тоест в живота ни сякаш всичко е наред, а ни обзема безпричинна мъка или тревога. Тогава има смисъл по-внимателно да се вгледаме в себе си.

Ако емоциите ни завладяват, си струва да се замислим – какво искат да ни кажат? Правилно ще бъде да не реагираме неадекватно на нещо, което ни е засегнало, а да изчакаме момента, когато можем да облечем емоциите в думи.

Трябва да се доверяваме на емоциите. Те много по-точно от размишленията може да обяснят как човек се отнася към ставащото. Когато човек се радва или тъгува, недоумява или се ядосва, чувствата му винаги имат причина. Нерядко емоциите изразяват потребности, които игнорираме – да бъдем разбрани, да получим признание, уважение… А да престанем да игнорираме себе си, означава да започнем да се приемаме, тоест по-добре да разбираме собственото си „Аз”. С други думи, струва си да се вслушваме не само в разума, но и в сърцето си.

Не се страхувайте от истината

Едва ли не от детската градина ни учат да казваме истината и само истината. Но дълбоката истина на всеки е различна и не е лесно тя да се изрази. Има случаи, в които човек, особено на младини, е склонен да казва абсолютно всичко, което му дойде наум. И се случва така, че думите му често са обидни за околните. Но човек може да се научи да казва своята истина, без да причинява болка на хората.

Понякога, да кажеш истината, означава да преминеш през голямо изпитание – когато не казваме това, което се очаква от нас, а това, което настойчиво изисква нашето вътрешно „Аз”. Когато говорим, разбирайки колко скъпо ще ни се наложи да си платим. Например, да кажем на шефа, че не сме съгласни с него, и да сме готови да останем без отпуск през лятото. Знаейки, че имаме семейства, които също имат своя „истина” – децата искат да отидат с нас на море.

Честността изисква големи усилия – и в избора на форма, и в това, което се отнася до смисъла на нашето изказване. Трябва да търсим думи, които отразяват нашите мисли или състояние, като същевременно уважават този, към когото са адресирани. А правдивостта по отношение на това, което се отнася до нашите недостатъци, ще придаде на личността ни красота, особено ако не ги крием, а се опитваме да ги поправим.

Градете близки отношения

Колкото и добре да се научи човек да разбира себе си, той все пак не е самотен остров в океана. Дори ако сме способни да се наслаждаваме на самотата, едва ли ще отречем, че всеки човек има потребност от близки отношения.

Близостта с някой друг е още една възможност да намерим себе си. Отношенията на доверие предполагат способност на всеки от нас да допусне на своята душевна територия друг човек, без да го възприема като окупатор. И обратното – на нас също ни се налага да влезем в интимния вътрешен свят на друг човек, за да го обикнем такъв, какъвто е.

Животът рамо до рамо с някой често помага на човек да стане самият себе си. Неслучайно хората, които дълго живеят заедно, спират да се преструват и да се представят за това, което не са. Защото, разбира се, можеш да излъжеш близкия човек, но е трудно, а и какъв е смисълът?

Важно е да разбираме какви чувства и потребности възникват в нас по време на общуване. Уви, приоритет често е желанието да се харесаме и не се представяме в истинската си светлина. В такъв случай се получава път към него, а не път към себе си.

Ако искате наистина близки отношения, бъдете естествени. Струва си да разкажете на приятелите и близките си за истинските си мисли и чувства. Искреността едновременно изисква доверие и към ближния, и към самите себе си, и заздравява това чувство. Често не е лесно да се разбираме взаимно, необходимо е да положим усилия. Но резултатът си струва – невъзможно е да разбереш кой си ти без обратна връзка. А за да я получиш, се налага да се разкриеш.

За да води общуването към разбиране на себе си и другите, трябва да преодолеем страха от осъждането и да приемем факта, че разочарованията и недоволството също са близост. Без искреност общуването няма да бъде истинско.