Разгадана ли е мистерията със слабото магнитно поле на Луната

Луната днес няма собствено магнитно поле, но някои лунни скали, особено от обратната страна, са изненадващо намагнетизирани. Учените се опитват да разрешат тази мистерия от десетилетия.

Ново проучване на Масачузетския технологичен институт (MIT), публикувано в Science Advances, предлага дълго търсеното обяснение.

Използвайки суперкомпютъра SuperCloud на MIT, изследователите са провели симулации, които показват, че древни удари на големи астероиди върху Луната биха могли временно да засилят слабото магнитно поле на земния спътник, позволявайки на скалите да „отпечатат“ този пулс.

Преди се смяташе, че Луната не може да има достатъчно силно магнитно поле, защото ядрото ѝ е малко и студено.

Теориите предполагат, че магнитното поле може да бъде усилено от външни източници, като например Слънцето. Но симулации през 2020 г. показаха, че слънчевото поле е твърде слабо, за да обясни данните.

Новото проучване предлага различен сценарий.

„Луната в миналото е имала много слабо „динамо“ магнитно поле – от порядъка на един микротесла, което е 50 пъти по-слабо от магнитното поле на Земята. Това не би било достатъчно, за да намагнетизира скалите. Но ако голям астероид, като този, който е образувал Имбрийския басейн, е паднал върху Луната, ударът би изпарил повърхността, създавайки облак от гореща плазма. Тази плазма, огъвайки се около Луната, се е концентрирала от другата страна, където се намират най-силно намагнетизираните скали“, обяснява Исак Нарет.

Симулациите показват, че плазмата е компресирала и усилвала слабото магнитно поле на Луната за около 40 минути.

Изглежда, че това не е достатъчно, за да остави дългосрочна „магнитна памет“.

Но учените предлагат интересно обяснение: мощни сеизмични вълни от удара са създали механични вибрации в скалите, помагайки на електроните да се подредят по краткотрайното магнитно поле.

„В продължение на няколко десетилетия съществуваше нещо като загадка относно магнетизма на Луната – дали е от удари, или от динамо? Според нас е по малко и от двете“, казва Рона Оран, един от авторите на изследването и плазмен физик в MIT.

Според учените, това откритие би могло да промени разбирането за формирането на магнитните полета не само на Луната, но и на други небесни тела като Марс или Меркурий, които също показват нееднородни магнитни сигнатури въпреки липсата на активно динамо.