Разкриха произхода на един от най-големите астероиди в Слънчевата система

Учени са провели изследване на астероида Веста, вторият по големина астероид в Слънчевата система. Нови данни помогнаха за по-доброто разбиране на произхода му.
Според резултатите от научната работа, историята на Веста е „много по-сложна, отколкото се смяташе досега“ и е свързана с уникални процеси. Космическият апарат „Зора“ наблюдава Веста в продължение на 14 месеца, започвайки през юли 2011 г. След това продължи мисията си, насочвайки се към Церера.
Тези обекти се считат за протопланети – обекти, които са започнали да се оформят в планети, но не са достигнали необходимия размер. Мисията се надяваше да разкрие условията на най-ранните етапи от съществуването на Слънчевата система.
Устройствата са измерили съдържанието на скалообразуващи елементи като кислород, магнезий, алуминий, силиций, калций, титан и желязо в астероида.
Диаметърът на Веста се оценява на 525 км. Първоначалните данни показват, че ядрото му е богато на желязо, а размерът на ядрото е между 107 и 113 км.
Идеята за Веста като протопланета може да е погрешна, твърдят авторите на новото изследване. Те са повторили изчисленията, като са взели предвид момента на инерция, който е мярка за това колко един обект се съпротивлява на въртенето. Благодарение на това учените са открили как се разпределя масата от ядрото до повърхността на астероида.
Резултатите показват, че Веста може да е по-хомогенна, отколкото се смяташе досега, и да няма ясно изразено ядро. Плътността на мантията е много по-висока от предполагаемото, а разликата с ядрото е много малка.
Учените са изложили няколко теории. Според едната, ядрото е започнало да се топи и диференцира, но е изстинало твърде рано и процесът е спрял. Това контрастира с повечето астероиди, които имат повърхности, подобни на чакъл. Според друга версия, Веста е отчупено парче от една от планетите на Слънчевата система. Образувал се в резултат на сблъсък по време на късния етап от формирането на планетата.
Учените възнамеряват да проведат допълнителни изследвания, за да разберат коя хипотеза е вярна, пише Live Science.