Разкриха причините за упадъка на цивилизацията в долината на Инд

Затоплянето на климата и продължителните силни суши са нанесли смъртоносен удар върху цивилизацията в долината на Инд – загадъчна градска култура, процъфтявала преди около 4000 години на територията на днешните Пакистан и Индия.

Тази цивилизация се развила по поречието на река Инд и нейните притоци и се е разпростряла върху по-голяма територия от древните цивилизации на Египет и Месопотамия.

Нейните представители строели големи градове и са известни още като харапска цивилизация – на името на града Харапа, чието население достигало 35 000 души, внушителна цифра за онова време.

Въпреки че писмеността на харапците все още не е напълно разчетена, е известно, че те са притежавали напреднали технологии в областта на водоснабдяването. Огромни резервоари за съхранение на вода, системи от теракотени тръби и канали от изпечени тухли.

Но дори и тези инженерни решения не издържали пред хилядолетие на аномална жега и засушаване.

„Имало е четири мащабни суши. Реакцията е била непрекъсната миграция към места, където водата е била по-достъпна“, казва проф. Вимал Мишра от Индийския технологичен институт в Гандхинагар.

По-ранни изследвания предполагат, че мусонните дъждове отслабнали след глобална мегасуша преди 4200 години, ускорявайки разпада на цивилизацията.

Но Мишра и колегите му доказват, че упадъкът на харапската култура не е бил внезапен колапс, а постепенен процес.

Учените възстановили модел на валежите в региона, използвайки три климатични модела, и сравнили данните с оценки на валежите, получени чрез изучаване на сталагмити, сталактити и езерни отлагания.

Анализът показва, че между 4400 и 3400 години назад цивилизацията в долината на Инд е преживяла четири суши, всяка от които продължила най-малко 85 години. Температурите през този период се повишили с около 0,5 °C.

Допълнителни модели показват, че нивото на река Инд спаднало.

Харапците, които вероятно почитали реките и използвали сезонните разливи за напояване на култури като пшеница и ечемик, започнали да се заселват все по-близо до водоизточниците.

Когато сушите продължили, те окончателно изоставили градовете си и мигрирали към подножието на Хималаите и долината на река Ганг.

Изследователите предполагат, че затоплянето и засушаването могат да са били предизвикани от естествени климатични явления като Ел Ниньо и Северноатлантическата осцилация, а последващите ефекти.

Подобни изследвания могат да служат като сериозно предупреждение. Те ни позволяват да надникнем в бъдещето и да видим какво може да ни очаква, коментират експертите.

Резултатите са публикувани в Communications Earth & Environment.