Разработиха метод за получаване на цветни изображения на черни дупки

Астрономи, използващи телескопа Event Horizon, са разработили нов начин за наблюдение на радиоизлъчванията в небето на множество честоти, който скоро би могъл да даде цветни изображения на свръхмасивни черни дупки.

От физическа гледна точка, цветът се определя от неговата честота или дължина на вълната на излъчване. Колкото по-дълга е дължината на вълната (или по-ниска е честотата), толкова по-близо е светлината до червения край на спектъра. С придвижването към синия край, вълните стават по-къси, а честотата – по-висока.

Всяка честота или дължина на вълната има свой собствен уникален цвят.

Очите различават цветовете благодарение на три вида конуси в ретината, чувствителни към червения, зеления и синия честотен диапазон. Мозъкът обработва тези данни и създава цветно изображение.

Цифровите фотоапарати работят по подобен начин: техните сензори откриват червена, зелена и синя светлина, а компютърните екрани използват пиксели от тези цветове, за да заблудят мозъка ни да мисли, че е в пълен цвят.

Радиовълните са по същество „черно-бели“, но радиотелескопите могат да различат техните „цветове“, когато са съпоставени с определена дължина на вълната.

Детекторът може да открива тесен диапазон от честоти, подобно на начина, по който оптичните сензори откриват цветове.

Чрез наблюдение на радиоизлъчвания от небето в различни честотни диапазони, астрономите могат да създават „цветни“ изображения.

Повечето радиотелескопи могат да наблюдават само една честотна лента едновременно, така че астрономите трябва да изучават обект няколко пъти в различни ленти, за да получат цветно изображение.

За много небесни тела това е приемливо, но за бързо променящи се или много компактни обекти този метод не е подходящ.

Изображението може да се промени толкова бързо, че комбинирането на снимките ще бъде невъзможно.

Тук на помощ идва технологията за честотно-фазов трансфер, чрез която нейните автори успяха да компенсират атмосферните изкривявания на радиовълните.

Чрез наблюдение на небето на дължина на вълната от 3 мм, те успяха да проследят как атмосферата влияе на микровълните.

Това е подобно на метода, използван в оптичните телескопи, където лазерите помагат за коригиране на атмосферните промени.

Екипът демонстрира как небето може да се наблюдава едновременно при дължини на вълните 3 мм и 1 мм, използвайки данните, за да коригира и изостри изображението, получено при 1 мм.

По този начин радиоастрономите ще могат да заснемат изображения последователно в различни радиочестотни ленти и след това да ги настройват, за да създадат високодетайлно цветно изображение.
Разработката е все още в ранен етап, а резултатите, публикувани в The Astronomical Journal, са само демонстрация на възможностите ѝ.