Развиват ли се хората все още?

Като вид хората са населили почти всички краища на земята. Разработили са технологии и култури, които оформят света, в който живеем. Идеята за „естествен подбор“ или „оцеляване на най-силните“ изглежда е имала смисъл в епохата на каменната ера, когато индивидите са се биели за остатъци от месо и друга храна, но дали все още се прилага сега?

Учените са единодушни „да“, но предупреждават, че може да имаме грешна представа за това какво всъщност е еволюцията. Еволюцията не е същото като естествения подбор. Макар еволюцията често да се използва взаимно-заменяемо с фразите „оцеляване на най-силните“ или „естествен подбор“. Всъщност това не са съвсем едни и същи неща.

„Еволюция“ означава просто постепенна промяна на населението с течение на времето. „Естественият подбор“ е механизъм, чрез който може да настъпи еволюция. Нашите предци от каменната ера, които са били по-бързи бегачи, са избягвали да бъдат стъпквани от мамути, например, и е било по-вероятно да живеят по-дълго и да имат деца. Това е „естествен подбор“.

С извънреден труд човешката популация става способна да работи по-бързо. Това е еволюция. Еволюцията може да се случи и без естествен подбор.

Естественият подбор има смисъл за хората от каменната ера, но какво да кажем за днешните дни? Не е нужно да надбягваме мамути, има лекарства, когато сме болни и можем да отидем в магазините да си купим храна.

Естественият подбор се нуждае от „селекционен натиск“ (напр. опасните мамути или други хищници), така че ако вече няма такива, означава ли това, че спираме да се развиваме? Дори и без натиск върху селекцията, експертите казват, че еволюцията все още се осъществява чрез други механизми.

Професор Стенли Амброуз, антрополог от Университета на Илинойс, обяснява, че „всяка промяна в пропорциите на гените или генните варианти с течение на времето също се счита за еволюция. Вариантите могат да бъдат функционално еквивалентни, така че еволюцията не се приравнява автоматично към „подобрение “ .

Докато някои гени могат да бъдат засегнати от естествения подбор (напр. гени, които ни помагат да работим по-бързо), други промени в нашата ДНК може да нямат очевиден ефект върху нас. „Неутралните“ вариации могат също да се разпространят през популация чрез различен механизъм, наречен „генетичен дрейф“.

Генетичният дрейф работи на случаен принцип: някои индивиди може да нямат късмет и да умрат по причини, които нямат нищо общо с техните гени. Техните уникални генни вариации няма да бъдат предадени на следващото поколение и така популацията ще се промени. Генетичният дрейф не се нуждае от натиск за подбор и това се случва и днес.

Колкото и да сме улеснили нещата, все още има натиск върху селекцията около нас, което означава, че естественият подбор все още се случва.

Например, както всички бозайници и хората губят способността да усвояват млякото, когато спрат да приемат майчиното мляко. Това е така, защото спират да произвеждат ензим, наречен лактаза. В някои страни обаче, населението е придобило „устойчивост на лактаза“, което означава, че хората произвеждат лактаза през целия си живот.

В европейските страни можем да благодарим на една специфична генна вариация за нашата устойчивост на лактаза, която се нарича „13910 * T“. Изследвайки тази специфична генна вариация в съвременни и древни проби от ДНК, изследователите предполагат, че тя е станала често срещана, след като хората са започнали да опитомяват и доят животни.

Това е пример за естествен подбор, при който всъщност сами сме упражнили селекционния натиск – започнали сме да пием мляко, така че еволюираме, за да го усвоим!

Друг пример за хора, подложени на естествен подбор, за да се адаптират към начина на живот, са хората от Бажау, които традиционно живеят в плавателни съдове във водите на Югоизточна Азия и прекарват голяма част от живота си в гмуркане, за да ловуват риби или да събират ракообразни.

Ултразвуково изследване установи, че хората от Бажау имат по-големи далаци от съседите си – адаптация, която им позволява да остават под вода по-дълго. Около нас винаги има селективен натиск, дори такъв, който сами създаваме.

Както казва д-р Бенджамин Хънт от Университета в Бирмингам, „Технологичните и културните ни промени влияят върху силата и състава на селекционния натиск в нашата среда, като той все пак съществува“.

И така, еволюцията може да се случи по различни механизми, като естествен подбор и генетичен дрейф. Тъй като нашата среда винаги се променя, естественият подбор винаги се случва. И дори средата ни да е „точно подходяща“ за нас, така или иначе пак щяхме да еволюираме!

Д-р Алиуин Скели, експерт по еволюция и генетика от университета в Кеймбридж, обяснява: „Докато човешкото възпроизводство включва случайност и генетична мутация (и законите на Вселената в голяма степен гарантират, че това винаги ще бъде така на някакво ниво) , ще продължат да съществуват разлики от едно поколение към следващото, което означава, че процесът на еволюция никога не може да бъде спрян. „

Изводът направен от учените е, че еволюцията означава промяна в популацията. Това включва както лесно забележими промени за адаптиране към околната среда, така и по-фини генетични промени.
Хората все още еволюират и това е малко вероятно да се промени в бъдеще.

Публикувано в Science Alert.