Американски инженери предложиха алтернатива на планетарните всъдеходи с колела.

Те създадоха прототип на робот с формата на топка, който ще може лесно да преодолява екстремните терени на Луната и Марс, включително да достига до труднодостъпни места като кратери.

Идеята за „РобоТопка“ (RoboBall) е на д-р Робърт Амброуз. Хрумва му, докато работи в НАСА през 2003 г.

Той си представя алтернатива на ровърите за изследване на планети, която да няма слаби места.

Като идеална сфера, RoboBall не може да се преобърне, а формата позволява да достига места, недостъпни за роботи с колела или крака – от най-дълбоките лунни кратери до неравните пясъчни дюни на Марс.

Първият прототип е сглобен от двама негови студенти. Амброуз обаче отлага разработката, за да се концентрира върху създаването на стандартни ровъри за агенцията.

Работата по проекта е възобновена едва през 2021 г., когато Амброуз се премества в Тексаския университет A&M и получава грант за по-нататъшно развитие.

Две десетилетия по-късно по проекта работят аспирантите Риши Джангале и Дерек Правасик, които разработват два прототипа едновременно.

Конструкцията на RoboBall представлява „робот на въздушна възглавница“.

Единият прототип, RoboBall II, е с диаметър 60 см и служи за настройка на алгоритмите за управление.

Другият, RoboBall III, с диаметър почти 2 м, е предназначен за полезен товар – сензори, камери или инструменти за вземане на проби при реални експедиции.

Планира се роботът да бъде тестван скоро на плажовете в Галвестън (Тексас), където ще трябва да демонстрира плавен преход от вода към суша, изпробвайки способностите си да плува и да се адаптира към сложен релеф.

Според Риши Джангале именно в това се крие основното предимство на сферата.

Традиционните машини засядат или се преобръщат при резки преходи. RoboBall може спокойно да се изтърколи от водата върху пясъка.

По време на един от етапите на изпитанията RoboBall II постави нов рекорд – достигна скорост от 32 км/ч, което е около половината от теоретичната му мощност.

Екипът не е очаквал да постигне това в такъв ранен етап. Постижението им открива нови хоризонти и цели.

Въпреки това, същата универсалност, която прави робота уникален, създава и основните му трудности.

След херметичното сглобяване на защитната обвивка достъпът до вътрешните компоненти е възможен само дистанционно.

При всяка механична повреда сферичният робот ще трябва да бъде разглобяван и ремонтиран. Дерек Правасик сравнява този процес с операция на открито сърце.

В дългосрочните планове на екипа е внедряването на система за автономна навигация в и осигуряване на възможност за дистанционното ѝ разгръщане.

Роботът може да бъде доставен на повърхността на Луната от спускаем апарат. И след това да изследва нейната повърхност.

Той обаче може да се използва и на Земята – например за оценка на последиците от природни бедствия.

Работейки заедно, няколко такива сферични робота биха могли да картографират терена, да предават данни на операторите и да изследват най-труднодостъпните места.