Съвместен сателит на САЩ и Индия ще изследва промените на земната повърхност

Сателит, конструиран на два континента, е готов за изстрелване в орбита. Той ще сканира редовно Земята, търсейки промени, незабележими за човешкото око.

Целта му е да проследява движението на ледници, свлачища и брегови линии.

Проектът е съвместен на НАСА и Индийската организация за космически изследвания (ISRO). Това е първото сътрудничество от такъв мащаб между двете агенции.

Изстрелването е планирано за 30 юли от космическия център „Сатиш Дхаван“ на югоизточното крайбрежие на Индия с ракета-носител на ISRO.

Сателитът, наречен NISAR (съкращение от NASA-ISRO Synthetic Aperture Radar), е оборудван с две радарни системи със синтезирана апертура (SAR): L-диапазон от NASA и S-диапазон от ISRO.

Тези радари излъчват микровълнови сигнали, които се отразяват от земната повърхност и се регистрират от 12-метрова антена.

Благодарение на това, сателитът ще може да измерва и най-малките промени в релефа, независимо от времето и часа на денонощието.

Например, ще може да засече промяна в бреговата линия от едва 2-3 сантиметра.

NISAR ще сканира цялата суша и ледените покривки на планетата на всеки 12 дни, включително труднодостъпни райони като Антарктида.

Данните от NISAR ще помогнат за наблюдение на тектонични движения, движение на ледници, почвата в райони с вулканична активност, както и деформации около язовири, диги и акведукти. Това ще даде на специалистите повече време за оценка на рисковете и подготовка за природни бедствия. При земетресения, сателитът ще може да определи кои участъци от разломите се движат и кои остават неподвижни, улеснявайки евакуацията на населението в безопасни зони.

Освен това, сателитът ще наблюдава и растителността. L-диапазонът може да прониква през короните на дървета, позволявайки на учените да изучават структурата на горите, докато S-диапазонът е по-подходящ за наблюдение на селскостопански площи.

Тези данни ще са полезни за оценка на състоянието на блата, вечна замръзналост и плодородни земи по целия свят.

Апаратът е с размерите на пикап, но ще генерира до 80 терабайта научна информация дневно – повече от всеки друг земен сателит на НАСА или ISRO.

Данните ще се съхраняват и разпространяват чрез облачни хранилища с отворен достъп.

Сателитът е разработен съвместно от инженерни екипи на двете страни. S-диапазонният радар е сглобен в ISRO в Ахмедабад, а L-диапазонният – в Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Калифорния, където са разработени и антената, комуникационната система, GPS приемниците и устройствата за съхранение.

След това сателитът е сглобен, тестван и изпратен в Индийския космически център „Сатиш Дхаван“.

SAR технологията е използвана за първи път в САЩ през 1952 г. NASA започва да я прилага в космоса през 1978 г. със сателита Seasat.

ISRO изстрелва първия си сателит със SAR радар през 2012 г. (RISAT-1), а през 2022 г. – RISAT-1A. Мисията NISAR е най-мащабният съвместен проект на двете агенции в тази област.

В проекта участват и други индийски центрове.

Космическият център „Викрам Сарабхай“ е отговорен за ракетата-носител, а Центърът за телеметрия и управление на ISRO – за управлението на полета.

Обработката и разпространението на данните от S-диапазона са поверени на Националния център за дистанционно сондиране на Индия.

Американският Център за космически полети „Годдард“ е отговорен за приемането на данните от L-диапазона чрез мрежата Near Space Network.