Създадена е първата по рода си подробна карта на морското дъно на Земята

През декември 2022 г. сателитната мисия на НАСА за топография на повърхностни води и океани (SWOT) изстреля сателит, разработен от НАСА и Френския национален център за космически изследвания.

Първата година на измервания позволи на изследователите да проучат границите между континентите и да идентифицират подводни хълмове и вулкани, които са твърде малки, за да бъдат открити с помощта на по-ранни технологии, пише Live Science.

Въпреки че океанът покрива по-голямата част от повърхността на Земята, той все още е най-малко проученото място на планетата. Всъщност днес дори знаем повече за Марс, отколкото за океаните на Земята.

Сега обаче, благодарение на данните, събрани от новия спътник, учените успяха да създадат най-пълната карта на морското дъно в историята на наблюденията.

Според съавтора на изследването – Яо Ю, физически географ в Института по океанография „Скрипс“, той и колегите му са успели да картографират стотици хълмове и подводни вулкани, които преди това са били пропуснати.

Екипът твърди, че откриването на тези характеристики наистина ще тласне напред научните изследвания, включително тектоничните теории.

Учените вярват, че новата карта на океана може да предостави нова информация за океанските течения, транспорта на хранителни вещества в морската вода и геоложката история на океаните на Земята.

Известно е, че сателитът събира данни с разделителна способност от 8 километра и 21-дневен път, а също така покрива по-голямата част от планетата – всички тези данни са получени от учени само за една година, но вече предоставят по-ясна картина на океанското дъно отколкото учените успяха да получат през последните 30 години с помощта на кораби и сателити.

Изследователите отбелязват, че SWOT измерва височината на океанската повърхност. В новата си работа учените се фокусираха върху три вида подводни обекти: абисални хълмове; малки подводни планини; континентални граници.

В резултат на това учените успяха да картографират отделни хълмове, а също така да намерят няколко места, където посоката на хребетите се променя – това предполага, че в някакъв момент от историята на нашата планета тектоничната плоча, която ги е образувала, е променила посоката на своето движение.

Ю и нейните колеги също са изучавали подводни планини или подводни вулкани, които влияят на океанските течения и често са горещи точки на биоразнообразие.

Изследователите отбелязват, че новите данни са им позволили да разширят картите на тектоничните граници и океанските течения в близост до крайбрежните зони.

Имайте предвид, че мисията е планирана за три години и следователно спътникът ще продължи да събира данни и учените ще могат да разширяват картата на Световния океан все повече и повече всяка година.