Създадоха „универсален“ бъбрек, който е подходящ за всяка кръвна група

След десетилетие работа, изследователите са по-близо от всякога до ключов пробив в бъбречната трансплантация. А именно – възможността за трансплантация на органи от донори с различни кръвни групи, което би могло значително да съкрати времето за чакане и да спаси животи.
Екип от учени от Канада и Китай успя да създаде „универсален“ бъбрек, който на теория би могъл да приеме всеки пациент, съобщава ScienceAlert.
Тестваният от тях орган оцеля и функционира няколко дни в тялото на реципиент с мозъчна смърт, чието семейство се съгласи с изследването.
„Това е първият път, когато виждаме това да се случва в човешкото тяло“, заяви биохимикът Стивън Уидърс от университета на Британска Колумбия в Канада.
Въпреки че вече е възможно да се трансплантират бъбреци от различни кръвни групи чрез „обучение“ на тялото на реципиента да не отхвърля органа, настоящият процес далеч не е перфектен и е непрактичен. Той е отнемащ време, скъп и рисков, а също така изисква живи донори да подготвят реципиента навреме.
Как работи „универсалният“ бъбрек
В това проучванеекспертите ефективно превърнали бъбрек от кръвна група А в бъбрек от кръвна група 0.
Те направили това, като използвали специални ензими, които премахват захарните молекули (антигени), маркерите на кръвна група А.
Изследователите оприличават ензимите на ножици на молекулярно ниво: чрез отрязване на някои от антигенните вериги на кръвна група А, те могат да бъдат превърнати в състояние без антиген, което характеризира кръвна група 0.
„Това е като да премахнете червената боя от кола и да изложите неутрален грунд. След като това е направено, имунната система вече не възприема органа като чуждо тяло.“, споделя Уидърс.
Предизвикателства и бъдеще
Учените все още са изправени пред много предизвикателства, преди да могат да обмислят изпитвания върху живи хора.
Трансплантираният бъбрек е започнал да показва признаци на кръвна група А на третия ден, което предизвиква имунен отговор.
Реакцията обаче е била по-лека от очакваното и е имало признаци, че тялото се опитва да толерира бъбрека.
„Ето как изглежда, когато години фундаментална наука най-накрая се свържат с грижите за пациента“, коментира Уидърс.
Изследването е публикувано в списанието Nature Biomedical Engineering.