Седем космически станции претендират за заместници на МКС

Международната космическа станция постепенно приближава края на експлоатационния си живот, което означава, че наближава нова ера на постоянно човешко присъствие в Космоса.

Публични и частни компании по света отдавна работят усилено, за да станат следващите водещи оператори на орбитални станции. How-To Geek съобщава имената на тези, които имат най-добри шансове.

Първият модул на МКС, „Заря“, беше изстрелян в орбита с помощта на ракета „Протон“ през 1998 г. Оттогава станцията е нараснала до 18 запечатани единици и е придобила масивна конструкция.

През почти трите си десетилетия работа МКС е била подложена на постоянни динамични натоварвания, като скачване и разкачване с космически кораби, както и на орбиталния топлинен цикъл – повтарящото се нагряване и охлаждане, докато обикаля около Земята. Това води до износване на станцията, което прави поддръжката ѝ все по-скъпа.

В допълнение към разходите за поддръжка, МКС трябва да е безопасна, тъй като на борда обикновено има седем души.

С течение на времето престоят там просто ще стане опасен – никой не иска да се повторят събитията от 1985 г., когато съветската станция „Салют“ загуби връзка със Земята и се носеше неконтролируемо, докато не беше спасена от двама космонавти.

Освен това с напредването на космическите технологии модулите и компонентите на МКС стават все по-малко съвместими с бъдещи платформи.

Според НАСА по-голямата част от структурното оборудване на станцията е проектирано и построено в края на 90-е и малко по-късно.

На МКС са били близо 300 астронавти, космонавти и туристи, и са проведени над 3000 експеримента.

„TianGong“
Оператор: Китайска пилотирана космическа агенция (CMSA)
Текущо състояние: в орбита, изстреляна през април 2021 г., завършена през 2022 г.
Tiangong се състои от три модула. Представлява Т-образна станция, разположена в ниска околоземна орбита. Това е отговорът на Китай на МКС, макар и с претенция за международен статут: през 2023 г. CMSA покани чуждестранни астронавти на своята станция. Досега обаче нито един чужд гражданин не е посетил TianGong.

Axiom
Оператор: Axiom Space (САЩ)
Текущо състояние: стартирането е планирано за 2026 г., автономност до 2028 г.
Както повечето космически станции, Axiom ще се състои от няколко компонента. Модулът Payload Power Thermal първоначално ще бъде сегмент от МКС, а след приключване на експлоатацията му ще стане автономен, с жилищни помещения, въздушен шлюз, електроцентрала, друг жилищен модул и накрая изследователски и производствен блок с обсерватория за наблюдение на Земята, добавена към него. Производството на първите модулни конструкции вече е започнало. Axiom, обявена за „първата в света комерсиална космическа станция“, е предназначена да предостави на астронавтите „усъвършенствани възможности за изследване на Космоса в комерсиално разработена система, необходима за достъп, живот и работа в ниска околоземна орбита, Луната и извън нея“.

Orbital Reef
Оператори: Blue Origin (САЩ), Sierra Space (САЩ) и др
Текущо състояние: планира се да заработи до 2030 г.
Според Sierra Space, един от двамата основни оперативни партньори на Orbital Reef, станцията ще бъде „най-добрата многофункционална космическа станция в ниска околоземна орбита за търговия, проучване и туризъм“. Фокусът ще бъде върху достъпността и гъвкавостта, а името на станцията подсказва, че тя ще бъде разнообразна и самодостатъчна екосистема – като коралов риф в океана. Строителството все още не е започнало, но плановете са амбициозни: собственикът на Blue Origin Джеф Безос нарече станцията „най-смелата стъпка на човечеството в Космоса“.

Starlab
Оператори: Voyager Space (САЩ), Northrop Grumman (САЩ), Airbus (ЕС), Mitsubishi (Япония), MDA (Канада) и други частни компании
Текущо състояние: Стартиране, планирано за 2028 г.
За разлика от други наследници на МКС, които имат предимно търговска цел, Starlab е замислена като лаборатория за напреднали изследвания, иновации, открития и технологичен прогрес. Нейният надуваем дизайн ще позволи станцията да бъде доставена в орбита с един полет.
Подготовката за работа на Starlab е в разгара си. През декември 2024 г. НАСА обяви, че проектът е завършил четири ключови етапа от Космическия акт на НАСА, включително предварителния проект на хабитат, системна интеграция, оперативна интеграция и план за структурни тестове.

Bharatiya Antariksha
Оператор: Индийска организация за космически изследвания (ISRO)
Текущо състояние: Първият модул се планира да бъде пуснат през декември 2028 г., останалите до 2035 г.
Първоначално Bharatiya Antariksha (буквално Индийската космическа станция – BAS) ще бъде част от официалната програма на страната за развитие на високоефективно биопроизводство в условия на микрогравитация. Проектът има за цел да насърчи сътрудничеството, да проведе авангардни изследвания и да облагодетелства всички страни по света. В дългосрочен план ще нарасне до 27х20 метра. Станцията ще се състои от пет модула, свързани чрез общ докинг механизъм и трябва да поддържа пилотирана мисия до Луната до 2040 г.

Airbus LOOP
Оператор: Airbus (ЕС)
Текущо състояние: Пускането е планирано за началото на 2030 г.
Това е триетажна станция: горната палуба е жилищна, средната е научна, а на долната ще бъде разположена центрофуга за създаване на изкуствена гравитация. Засега обаче това е само концепция – Airbus участва в разработката на Starlab, която ще стартира по-рано.

Vast Haven-2
Оператор: Vast Space (САЩ)
Текущо състояние: Планира се първият модул да заработи до 2028 г.
Vast Haven-2 е предназначен за дългосрочно обитаване и научна работа в Космоса. Ще бъде по-голяма и по-функционална от МКС, въпреки факта, че искат да я построят само за пет години.