Ще слушаме как бие сърцето на Марс

Нова сонда ще се отправи към Червената планета през 2016 година. Апаратът ще бъде изпратен в рамките на мисията InSight и ще бъде снабден със сонда, сеизмична лаборатория и оборудване за изучаване на движението на Марс около Слънцето. Като установят вътрешния строеж на Марс, учените се надяват да разберат и как се е формирала Земята.

„Мисията InSight може да се нарече истинска географска експедиция – казва Брус Банерт от НАСА, който работи за проекта. – Ще изучим сеизмичната активност на Марс и ще чуем как бие неговото сърце. Ще построим температурен градиент на подповърхностния слой и ще разберем колко топлина идва от недрата. Ще видим как действат приливните сили от Слънцето и спътниците върху Марс и ще наблюдаваме най-слабите колебания на орбитата му.”

Учените смятат, че изучаването на вътрешния строеж на Марс ще помогне да се разбере как са се образували планетите от земната група в Слънчевата система. Специалистите се надяват да решат и някои загадки – например досега не е ясен строежът на ядрото на Марс, не се знае също защо на тази планета, за разлика от Земята, не се наблюдава движение на тектонските плочи.

Новата сонда ще бъде построена на базата на доказалия своята ефективност апарат „Феникс”. Основният му инструмент ще бъде свредло, способно да се потопи на 5 метра дълбочина в марсианския грунт. Стартът на ракетата носител е планирана за март 2016 г., а кацането на Марс – за септември 2016 г.

Инженерите разчитат, че сондата ще работи на повърхността на планетата 720 земни дни, или 700 сола (марсиански дни). Впрочем марсоходът „Опортюнити”, който беше предвиден да работи 90 сола, се труди вече повече от девет години. Стойността на мисията InSight, без да се броят разходите за извеждането на апарата в Космоса, се оценява на $425 млн. Смята се, че такъв скромен бюджет е постигнат благодарение на използването на разработените по-рано системи.

Платформата и голяма част от оборудването ще бъдат сглобени в Лабораторията за реактивно движение на НАСА, която е създала знаменитите марсоходи „Спирит”, „Опортюнити” и „Кюриосити”. Самата сондажна система ще бъде дело на инженерите от Германския аерокосмически център.

В началото на февруари марсоходът „Кюриосити” вече използва свредлото си върху Марс, но направи дупка с дълбочина едва няколко сантиметра. Впрочем каменният прах, получен в резултат на тази операция, е много важен за учените – така в автоматичната лаборатория на борда на робота за първи път се озова образец, който не е бил подложен на атмосферно въздействие и слънчево излъчване. Химичният анализ на образците, събрани от „Кюриосити”, показа, че преди няколко милиона години на Червената планета са съществували условия за живот.

Източник: Space Flight Now