Синдромът на хроничната умора има биологична природа

Международен екип медици са анализирали образци кръв и тъкани от хора със синдром на хронична умора и са установили структурни изменения в работата на тяхната имунна система.

Това потвърждава биологичния характер на заболяването, става ясно от статия, публикувана в сп. Science Advances.

„Сега имаме свидетелства за това, което и така знаят милиони хора, страдащи от заболяването – синдромът на хроничната умора не се явява някакъв неясен психологически феномен.

Получените от нас резултати трябва да ускорят процеса по създаване на системи за диагностика на тази болест по кръвни проби, а също да помогнат в разработването на стратегии за нейното лечение“, казва Мади Хорниг от Колумбийския университет в Ню Йорк (САЩ).

В последните години медиците фиксират бърз ръст на броя на хората, страдащи от синдром на хроничната умора. Повечето пациенти страдат от стандартните симптоми, включително от чести спазми, безсъние, умора и главоболие.

Джуди Миковиц от Изследователския институт „Уитмор и Патерсън“ и колегите ѝ през 2009 година публикували статия, в която описали влиянието на вируса XMRV, поразяващ мишки, върху организма на човека. Три години по-късно тези изводи били подложени на съмнение, тъй като така и не били открити следи от този вирус в кръвта на болни.

Хорниг и колегите ѝ анализирали почти седемстотин образеца на кръв от хора, страдащи от синдром на хронична умора, и сравнили концентрацията и структурата на 51 различни класа сложни органични молекули, свързани с работата на имунната система и нейната реакция на патогени.

Този анализ показал, че всички жители на Земята може да се разделят на три групи – здрави хора, „свежи“ носители на синдрома на хроничната умора, страдащи от него не повече от три години, и болни „ветерани“, изпитващи постоянна умора в продължение на много дълго време.

В кръвните образци на доброволците от втората група екипът на Хорниг открил голямо количество молекули о класа т.нар. цитокини – сигнални молекули, част от които дирижират работата на имунната система и вградените защитни системи във всяка клетка на организма.

Появата на някои от тези цитокини в организма, например интерлевкин-17 и интерферон-гама, отдавна се асоциира с последствията от остри вирусни инфекции, включително с вируса на Епщайн-Бар, който се смята за един от възможните виновници за синдрома на хроничната умора.

Както смятат учените, този факт, а също отсъствието на цитокини в организма на „ветераните“ свидетелства, че той се свързва с единични случаи на заразяване с вируси, чието проникване в организма нарушава баланса в работата на имунната система. Хорниг и колегите ѝ сравняват този феномен с това, което се случва с кола, чиято скоростна кутия е заседнала на една от скоростите.

Авторите на статията подчертават, че този извод не противоречи на резултатите от изследването от 2012 година, изключващо ретровируса XMRV от възможните възбудители на заболяването. В близко време екипът на Хорниг ще се опита да открие причината за развитие на синдрома в образци гръбначномозъчна течност, взети от болни на ранни етапи от развитието на болестта.

Дори причините за възникването на синдрома да останат неясни, сега с тях можем да се борим, смятат изследователите, като се снижи нивото на интерлевкин-17, интерферон-гама и други цитокини, предизвикващи възпаления и каращи имунната система да превключва на „постоянен авариен режим“.

Според тях днес вече съществуват редица специални лекарства на базата на моноклонални антитела, които са способни да решат такава задача.