Слънцето изхвърли гигантски протуберанс: Какво означава това за Земята?

На 20 август 2025 г. Лабораторията по слънчева астрономия към Института за космически изследвания (ИКИ) на Руската академия на науките съобщи за мощно слънчево изригване. Един от най-големите протуберанси през последните години.

Събитието, регистрирано близо до южния полюс на Слънцето, подчертава активността на звездата по време на слънчевия максимум. Ето какво се случи и какво би могло да означава това за Земята.

Какво се случи?

Протуберансът е гигантска плазмена структура, съставена от зареден водород и хелий, която се задържа от магнитни полета в слънчевата корона.

В този случай изригването е започнало около 7:00 ч. московско време, когато учените за първи път са забелязали признаци на дестабилизация.

Към 10:00 ч. структурата напълно се е откъснала от повърхността на Слънцето, достигайки размер, по-голям от самата звезда – около 1,5 милиона километра.

Част от плазмата не е успяла да преодолее слънчевата гравитация и скоро ще се върне обратно под формата на „огнен дъжд“ – потоци от гореща материя, които се връщат към повърхността.

По-голямата част от плазмата обаче е избягала в междузвездното пространство, взаимодействайки си с галактическия газ.

Опасността от протуберансите

Протуберансите се считат за едни от най-опасните явления в космическото време, тъй като техните изригвания, известни като коронарни масови изхвърляния (КМИ), могат да предизвикат мощни геомагнитни бури, ако ударят магнитното поле на Земята.

Такива бури могат да:

• Нарушат работата на сателитите и комуникационните системи.
• Причинят прекъсвания на електрозахранването.
• Представляват риск за астронавтите в орбита.

Вероятността протуберанс да удари Земята е сравнително ниска, тъй като те се движат в произволни посоки.

В този случай първоначалните данни показват, че плазмата е изхвърлена в посока, различна от нашата планета.

„В този случай изглежда, че плазмата се е отдалечила от Земята. Последният пряк удар от голям протуберанс беше регистриран на 1 юни тази година, когато предизвика почти тридневна геомагнитна буря, която беше близо до достигане на най-високото пето ниво“, съобщиха от Лабораторията по слънчева астрономия към ИКИ РАН.

Това събитие се случи по време на пика на Слънчев цикъл 25, който започна през 2024 г. и според прогнозите на НАСА ще продължи до средата на 2026 г.

През август 2025 г. учените наблюдават и нарастването на голяма коронална дупка на Слънцето, което увеличава скоростта на слънчевия вятър и може да предизвика геомагнитни бури в рамките на следващите 7–10 дни.

Това прави настоящата слънчева активност особено важна за наблюдение.

По-рано, на 12 август 2025 г., лабораторията съобщи за друг голям протуберанс, който също не беше насочен към Земята, но все пак подчерта засилването на слънчевата активност.

Защо това е важно?

Протуберансите и свързаните с тях КМИ представляват голям научен интерес, защото:

• Помагат на учените да разберат по-добре динамиката на Слънцето.
• Предоставят данни за прогнозиране на космическото време.
• Допринасят за изучаването на взаимодействието между слънчевата плазма и междузвездната среда.

Въпреки че това конкретно изригване не представлява заплаха за Земята, то подчертава необходимостта от постоянно наблюдение на Слънцето. Особено по време на слънчевия максимум, когато подобни събития се случват по-често.

Слънцето изхвърли един от най-големите протуберанси през последните години, достигащ размер от 1,5 милиона километра.

Събитието, регистрирано на 20 август 2025 г. близо до южния полюс на звездата, не е насочено към Земята, което намалява риска от геомагнитни бури.

То обаче подчертава засилената слънчева активност на Цикъл 25, която изисква внимателно научно наблюдение.

Лабораторията по слънчева астрономия към ИКИ РАН продължава да следи подобни явления, за да сведе до минимум потенциалните технологични рискове и да задълбочи разбирането ни за поведението на Слънцето.