След 54 години: „Портите на Ада“ се затварят

В сърцето на пустинята Каракум в Туркменистан, огромен огнен кратер, който местните наричат ​​„Портите на ада“, гори повече от половин век.

Кратерът Дарваза е гигантска дупка с ширина около 70 метра и дълбочина почти 30 метра, която се е превърнала в един от най-разпознаваемите символи на страната – и същевременно най-големият източник на замърсяване с метан в региона.

Въпреки че няма официални документи или доклади за сондажите, е ясно, че точно сондажна платформа става причина за явлението през 1971 г.

Смята се, че инженерите са се натъкнали на джоб с природен газ, докато са пробивали кладенец, и за да избегнат отделянето на токсичен метан, са решили да го запалят. Те били сигурни, че газът ще изгори след няколко дни, след което работата може да продължи без риск от експлозия.

Но вместо газът да изгори бързо, светът получи един от най-дългоживеещите индустриални пожари на планетата.

В пика си кратерът осветявал нощното небе като гигантски факел, а температурата в устата му достигала 1000 градуса.

Пламъците се виждали на километри от мястото на горене. С течение на времето се превърнал в нещо като визитна картичка на Туркменистан.

Официално бил наречен „Каракумското сияние“. Но хората му дават името Портите на ада, заради апокалиптичния му вид и постоянната топлина, която убива почти всички живи същества наоколо.

Изглежда обаче, че с времето това плашещо място скоро ще „заспи“ и ще загуби славата си.

На конференцията TESC 2025 в Ашхабад представители на държавната газова компания „Туркменгаз“ заявиха, че активността на кратера е започнала забележимо да намалява.

Като част от съвместен проект с Програмата на ООН за околната среда е разположена сателитна система за наблюдение на емисиите на метан (MARS). Тя потвърждава, че „Вратата към ада“ постепенно се затваря.

И все пак не се затваря без човешка намеса. Специалисти на „Туркменгаз“ пробиват нови кладенци наблизо, за да отстранят газа, преди да попадне в кратера и да се възпламени.

През годините кратерът се е превърнал в място за поклонение на туристи и любители на екстремните спортове.

През 2013 г. канадският учен Джордж Курунис става първият и единствен човек, успял да се спусне до дъното на огнения кратер.

Носейки специален защитен костюм, изработен от кевлар и номекс, и дихателен апарат, Курунис успява да вземе проби от почвата от дъното на кратера, чиято температура е била около 400 градуса.

Анализът показва наличието на термофилни бактерии в почвата, способни да оцелеят дори в такива екстремни условия. И това е наистина уникална находка за микробиологията.

Въпреки славата си, Дарваза далеч не е най-дълго продължилия като време изкуствен пожар в историята.

В град Сентралия (Пенсилвания, САЩ) опит за изгаряне на сметище през 1962 г. води до запалване на въглищен пласт. Той все още гори и според прогнозите ще тлее няколкостотин години.

В индийския щат Джария пожар във въглищните мини гори повече от 100 години.

Абсолютен рекордьор обаче е връх Уинген в Австралия. Там естествено, а не изкуствено, горене на въглищни пластове, протича повече от 6000 години. Според учените, огънят бавно се движи под земята със скорост от около метър годишно.