Слънчев максимум? Пропуснахте го!

Очаквате слънчевите фойерверки да достигнат своя връх през 2013 г.? Много съжаляваме, но, изглежда, сте ги пропуснали. Структурите в короната на Слънцето показват, че пикът на слънчевата активност вече се е случил в Северното полукълбо на звездата.

Междувременно бавно нараства слънчевата активност в Южното полукълбо и се очаква да достигне пик през 2014 г. Тази странна асиметрия засилва теорията, че през последните няколко години нашата звезда спи зимен сън.

На всеки 11 години Слънцето преминава в състояние на висока активност – това е един от най-достоверните факти за Слънцето и той се потвърждава без изключение вече 263 години наблюдения.

Точно преди толкова време, през 1749 г., в обсерваторията на Цюрих (Швейцария) започват непрекъснати наблюдения на слънчевата активност, които продължават и до днес. За това време човечеството е преминало през 23 цикъла, последният от които е достигнал своя максимум през 2000-2001 г. и е завършил през декември 2008-а. От втората половина на 2009 г. на Слънцето е регистриран нов ръст на активност, тоест началото на 24-тия цикъл. След неочаквано дълбок минимум през 2008-2010 обаче соларните физици прогнозират слаб максимум за новия цикъл през 2013 г.

Ричард Алтрок от Изследователската лаборатория на ВВС на САЩ в Ню Мексико, специализиран в изучаването на короналните структури на Слънцето, е съсредоточил вниманието си върху полярните коронални образувания в средните ширини на звездата в началото на всеки слънчев цикъл. С напредването на цикъла тези образувания се преместват към полюсите. При достигане на 76 градуса северна ширина настъпва слънчевият максимум. Или поне така е било досега.

Но този път в Северното полукълбо полярните коронални образувания са изчезнали по-рано от тези в Южното – през юли 2011 г., когато светът дори не си и помисляше за пик на слънчевата активност, защото в сравнение със стандартния максимум количеството слънчеви петна през 2011-а не бяха много.

Впрочем в Южното полукълбо на звездата съответните образувания не са изчезнали, но се движат много бавно към полюсите. При запазването на сегашната скорост пикът в Южното полукълбо ще настъпи през февруари 2014 г., което също не съвпада с прогнозирания стандартен пик, който трябваше да настъпи през 2013 г.

Стивън Тобиас, математик от университета в Лийдс, Великобритания, който се е специализирал в моделирането на процеси с участието на магнитното поле на Слънцето, смята, че толкова значителна асиметрия на слънчевата активност в различните полукълба е знак за сериозни промени. „Промените в симетрията са по-скоро характерни за дълбок минимум, отколкото за пълноценен цикъл”, смята той. Новото изследване до известна степен потвърждава докладите за начало на нов дълбок слънчев минимум.

Наблюдаваният минимум по дълбочина може да съответства на минимума на Маундер от 1645–1715 г., известен като „малък ледников период”. Засега учените нямат точно обяснение доколко слънчевата активност е свързана с температурните колебания на Земята. Едни твърдят, че влиянието е пренебрежимо слабо, а други – напротив, отбелязват, че ултравиолетовото излъчване от Слънцето в много по-голяма степен варира в зависимост от количеството петна на звездата и е способно да предизвика сериозни промени в посоката и интензивността на ветровете и теченията.

Последна е гледната точка на Хенрик Свенсмарк от Датския технологичен университет, който смята, че продължителните прекъсвания в слънчевата активност водят до намаляване на размерите на хелиосферата и повишена уязвимост на Земята от космическите лъчи, водещи до ръст на облачността и общо застудяване на планетата.

Източник: newscientist.com