Руски и китайски учени анализираха изображения на лунната повърхност и откриха нови косвени доказателства за наличието на воден лед.

Сътрудници от Института по геохимия и аналитична химия „Вернадски“ към РАН, съвместно с техни колеги от Китай, са изследвали релефа на дъното на пет лунни кратера.

Три от тях – Фаустини, Шумейкър и Хауърт – се намират в близост до лунните полюси, в зона на постоянна сянка.

Там температурите са изключително ниски. Това благоприятства натрупването на летливи вещества, най-вече вода.

В бъдеще такъв лед би могъл да се използва за поддръжка на лунни бази и за производство на ракетно гориво.

За сравнение, учените са анализирали и два добре осветени кратера, Макробий и Бос, които не са разположени в полярните региони.

Изследването е базирано на снимки от американските камери ShadowCam и LROC NAC, както и на данни от лазерния висотомер LOLA.

Анализът показва, че дъната и на петте кратера са покрити с по-малки ударни кратери с диаметър от десетки до стотици метри.

По вътрешните склонове на всички изследвани кратери, както в сенчестите, така и в осветените зони, е открита вълнообразна текстура, наречена „слонска кожа“.

Учените предполагат, че тя се е формирала в резултат на свличането на рохка почва надолу по склоновете.

Проучването обаче разкрива и съществени различия

Дъната на полярните кратери Фаустини, Шумейкър и Хауърт са се оказали по-плоски в сравнение с тези на Макробий и Бос, където се наблюдават хълмове с полегати склонове.

Най-интересното откритие е свързано с формата на някои от по-малките кратери на дъното на полярните падини.

Те имат валове с „лопатовидна“ форма.

Според изследователите подобна форма може да е възникнала, ако по време на удара на метеорит в лунната почва е имало воден лед.

Такива кратери съставляват едва няколко процента от общия брой.

Те се срещат на различни места и варират по размер, което може да означава, че ледът в почвата е разпределен неравномерно както по площ, така и в дълбочина.

Няколко подобни кратера са забелязани и на дъното на осветените кратери Макробий и Бос, като това наблюдение изисква допълнително проучване.

Резултатите от изследването са публикувани в научното списание Solar System Research.