Смъртта не е краят: Някои бактерии могат да „живеят“ и след това

Някои щамове бактерии са разработили начин да се грижат за съседните клетки дори след смъртта си. За да направят това, те оставят след смъртта си „питателна гощавка“ като наследство, което други бактерии след това могат да използват, за да оцелеят и растат, пише Science Alert.

Откритието е направено от екип от университета Дърам във Великобритания. Учените са наблюдавали поведението на колонии само от един вид микроб – ешерихия коли. Но смятат, че техните резултати вероятно са приложими и за други видове и вероятно организми.

В работата си експертите са използвали комбинация от методи за визуализация, статистически анализ и измервания на бактериалния растеж.

В резултат са успели да идентифицират ензим, наречен Lon протеаза, който разгражда протеините и ги превръща в по-прости пептиди за „употреба“ от клетките.

Ензимът разгражда и регулира протеините, но това е първият път, когато изследователите са документирали неговата активност, продължаваща след смъртта на клетката, подчертавайки ползите от ензима не само за индивида, който го експресира, но и за други близки бактерии.

Авторите на изследването отбелязват, че тяхното откритие подчертава неочакваната постмортална биохимия, прекроявайки цялото ни разбиране за рециклирането на хранителни вещества.

По време на проучването екипът също така е проектирал бактериални проби без протеазния ген на Lon, показвайки, че ензимът е критичен за това следсмъртно поведение.

Въпреки това, бактериите без Lon протеаза все още могат да се възползват от произведените хранителни вещества, дори ако не допринасят за самите ензими.

Учените отбелязват, че това е пример за кооперативна социална адаптация: бактерията е еволюирала не само да си помогне да оцелее, но и да се опита да облагодетелства собствените си клонинги след смъртта, използвайки някои от естествените си процеси на рециклиране.

Тези процеси продължават след смъртта и са еволюирали, за да го направят, според съавтора на изследването Мартин Кан, биохимик от университета Дърам.

Докато бактериите може да не са в състояние да оставят след себе си семеен дом или еднократна сума пари на най-близките си приятели и роднини, изглежда че те все пак могат да допринесат за бактериалната общност и наистина са програмирани да го правят.