От какво се страхуват космонавтите

Космонавтите са си спечелили репутацията на безстрашни хора. За да завладееш вечността, не трябва да се страхуваш от радиация, затворени пространства, самота, трудна физическа и умствена работа.

Смелостта обаче не се крие в отсъствието на чувства, а в способността да се справяме с тях.

Основният страх за много космонавти е възможността никога да не… полетят.

Струва ми се, че най-големият страх на астронавтите е да не летят в Космоса. Не се страхуваме от летене в Космоса, не се страхуваме от полета, [от това, което] ще се случи там. Най-лошото е да не летят поне веднъж.“, казва Антон Шкаплеров.

Човек, преминал обучение и дори станал член на космонавтския корпус, може никога да не се подложи на космическото кръщение поради медицински противопоказания, промени в програмата и висока конкуренция. Дори тези, назначени за полет, може да останат на Земята.

Възрастта играе особена роля.

Кандидатите за космонавти не трябва да са по-възрастни от 35 години, а обучението, според Юрий Маленченко, обикновено отнема 7-15 години. Въпреки напредъка на науката, възрастта все още играе срещу астронавтите: здравето постепенно отслабва, а с него и шансовете да станат част от някоя експедиция.

Разбира се, както в Русия, така и в САЩ има примери за хора, летящи в Космоса в много зряла възраст.

На 20 април 2025 г. Доналд Петит се завърна на Земята заедно с Алексей Овчинин и Иван Вагнер на кораба „Союз МС-26“. В същия ден астронавтът отпразнува рождения си ден – той навърши точно 70 години.

Кацането беше по-трудно за американеца, отколкото за по-младите му колеги – Петит се почувства зле и беше отведен от медицински екип за преглед.

Няколко часа по-късно той вече беше на крака и даваше интервюта. И това все още не е рекорд.

Най-възрастният човек в Космоса беше друг американец, Джон Глен. Той прави втория си полет през 1998 г. със совалката „Дискавъри“, когато е на 77 години.

Такива примери са вдъхновяващи, но са рядко изключение от правилото.

Дори когато полетът вече е планиран, космонавтите се притесняват, че изстрелването може да се провали.

„Космонавтите и астронавтите се страхуват, че изстрелването ще се провали“, казва Сергей Прокопиев, който е бил на МКС

Чувството на страх възниква непосредствено преди изстрелването, в случай че полетът бъде отменен в последния момент, споделя и Александър Лавейкин.

Един от най-трагичните епизоди в космическата история на СССР е подготовката за изстрелването на „Союз 11“ през 1971 г.

Тогава основният екипаж – Алексей Леонов, Валери Кубасов и Пьотр Колодин – е отстранен само няколко дни преди изстрелването. Рентгенова снимка разкри тъмно петно ​​в белия дроб на Кубасов и се появява съмнение за туберкулоза. Според правилата, ако един космонавт се разболее, целият екипаж се подменя.

Затова в Космоса са изпратени дубльори: Георгий Доброволски, Владислав Волков и Виктор Пацаев. Те станаха първите хора, посетили станцията Салют-1, но загинаха при завръщането си на Земята, заради разхерметизация на спускаемия апарат.

По-късно стана ясно, че Кубасов не е имал туберкулозна инфекция, а алергична реакция. Леонов и Кубасов наистина летят заедно, но едва през 1975 г. на „Союз-19“ като част от програмата ASTP. А Колодин така и не успя да стигне до Космоса.

Подобен случай имаше и в САЩ: седем дни преди изстрелването на „Аполо 13“ пилотът на лунния модул на резервния екипаж се разболя от морбили. Тестовете показаха, че други членове на екипажа вече са прекарали болестта.

Но Томас Матингли е нямал имунитет срещу болестта и лекарите решили да го отстранят от полета като предпазна мярка. Само два дни преди изстрелването, неговото място беше заето от друг пилот от резервния екипаж, Джак Суигърт.

През 2020 г. Николай Тихонов не лети поради контузия. Вторият руски член на екипажа, Андрей Бабкин, също се отказа от полета заедно с него. Те бяха заменени от резервите Иванишин и Вагнер. По този начин, дори един незначителен инцидент може да промени целия състав на екипажа, особено когато става въпрос за координирана работа в условията на МКС.

За разлика от отмяната на полети или промените в екипажа, отлаганията са по-често срещани.

Те са свързани с обективни трудности, които неизбежно възникват по време на изследването на Космоса – лоши метеорологични условия, технически неизправности, организационни проблеми.

Например, изстрелването на „Союз-МС 25“ през март 2024 г. беше отложено два пъти: първо трябваше да се състои на 13-ти, а след това на 21-ви. Но поради технически проблеми корабът отлетя до МКС на 23 март. Експедицията продължи по план.

Космонавтите преминават през строг медицински преглед, но въпреки това се страхуват от сериозно заболяване в орбита, което не може да бъде излекувано от екипажа.

Олег Артемьев призна на среща с ученици, че единственото нещо, от което се страхува космонавтът, е остър апендицит в Космоса. Той отбеляза, че в условия на нулева гравитация все още не е възможно правилно да се извършват коремни операции, има висок риск от инфекция, така че в случай на апендицит ще се наложи спешно връщане на екипажа на Земята.

Според Артемиев, преди полета космонавтите се подлагат на почистване на зъбите и дори може да им бъде отстранен апендиксът превантивно, но подобна заплаха не може да бъде напълно елиминирана. Тази медицинска опасност е една от най-нежеланите и плашещи ситуации в орбита.

Въпреки че не могат да се извършват коремни операции, могат да се извършват други манипулации.

Например, астронавтите сами си пломбират зъбите, използвайки малки комплекти за зъбни пломби. Подобни се използват във военната медицина.

Много астронавти признават, че се страхуват повече не за себе си, а за близките си, които остават у дома.

На 11 октомври 2018 г. се случи най-известната авария в историята на руската космонавтика. Ракетата-носител „Союз-ФГ“ не успя да изведе в орбита космическия кораб „Союз МС-10“ поради анормалното отделяне на един от страничните блокове на първия етап. Аварийно-спасителна система е заработила и екипажът е кацнал безопасно.

„Не беше страшно, нямаше време за страх. Повече се страхувах например за семейството и приятелите си, защото разбирах отлично, че в началото те ще бъдат в неведение… Повече се страхувах за тях.“, разказа пред журналистите по-късно Алексей Овчинин.

Космонавтът се притеснявал, че семейството му ще разбере за инцидента и ще се тревожи, докато няма контакт с него.

Освен това, пребивавайки в орбита в продължение на месеци, астронавтите са психически подготвени за факта, че няма да могат да се върнат веднага, ако се случи нещо сериозно с техните близки.

Константин Борисов коментира, че много се страхува, че членове на семейството или приятелите му ще се разболеят или ще умрат, докато работи на МКС.

Смелите завоеватели на Космоса са уплашени от безпомощност пред лицето на неприятностите у дома, защото експедицията не може да бъде прекъсната поради лични обстоятелства.

Откритото пространство крие обективни опасности, една от които е сблъсък с микрометеороид или космически отломки.

Дори малки предмети могат да повредят кораб или станция, а тези с диаметър по-голям от сантиметър могат да пробият кораба и да го разхерметизират.

Най-опасното нещо за космонавта е малък метеорит: мъничък фрагмент с размер няколко милиметра, който може да пробие корпуса на кораба, казва Алексей Леонов.

Точният брой на малките метеорити, преминаващи през земната орбита, е неизвестен, но има много от тях. Има приблизително 130 милиона обекта с размер от 0,1 до 1 см и само малка част от тях се проследяват.

По-голямата част от тези отломки са космически боклуци. Освен това, има астероиди, които пресичат земната орбита, някои от които може да са доста големи.

За да се избегнат сблъсъци с космически отпадъци, орбитата на МКС се коригира 20 пъти годишно.

Парадоксално е, че някои космически изследователи изпитват страх от височини в ежедневието си. Но е факт.

В Космоса застраховките на работят.

Разходките в открития Космос са изключително отговорна и опасна работа и астронавтите са напълно наясно с рисковете. Павел Виноградов си спомня как по време на първия си излизане в открития Космос на станция „Мир“ е преживял наистина ужасяващ момент.

„Наистина имаше моменти, когато ставаше ужасяващо. Например, при първия полет, когато работех в открития Космос, окачих въжетата си за излизане на мек парапет… Но се оказа, че са скъсани. И с крайчеца на окото си виждам как имам едно въже, а второто отлита кой знае къде. В този момент беше наистина зле.“

Ето защо астронавтите щателно проверяват екипировката и закрепванията си и са обучени да не се паникьосват, ако възникне извънредна ситуация.

Много космонавти признават, че се страхуват повече от това да не се справят със задачата, отколкото от опасност за живота си.

Рекордьорът за най-дълъг полет Валери Поляков споделя, че най-много се страхува да не наруши експерименталната програма заради състоянието си.

През 1994-1995 г. той прекарва 437 дни и 18 часа на борда на орбиталната станция „Мир“. Неговият резултат все още е абсолютен рекорд за продължителност на един космически полет.

И най-смелите хора понякога се страхуват. И това е напълно нормално. Защото всички сме просто човеци. Но с мечти, отправени към Космоса и далечните светове.