На 23 септември от площадка LC-39A в Космическия център „Кенеди“ ракетата Falcon 9 трябва да изведе в орбита три апарата едновременно.

Основният от тях е NASA’s Interstellar Mapping and Acceleration Probe (IMAP) – първият спътник, създаден специално за очертаване на границите на хелиосферата.

Хелиосферата се образува от слънчевия вятър – поток от заредени частици, излъчвани от Слънцето.

Тя се простира далеч отвъд орбитата на Плутон и защитава Земята от космическото лъчение от междузвездното пространство.

Все още обаче не е известно къде точно се намира нейният край.

На този въпрос трябва да отговорят 10-те научни инструмента на IMAP, разработени в САЩ и 27 страни партньори. Те ще измерват скоростта и състава на слънчевия вятър, разпределението на междузвездния прах и поведението на високоенергийните частици.

Автоматичната станция IMAP и двата съпътстващи спътника ще се отправят към орбита около точката на Лагранж L1 – на милион и половина километра от Земята.

Това е стабилна област между нашата планета и Слънцето, където апаратите ще бъдат постоянно осветени от слънчева светлина.

Оттам те не само ще могат да извършват наблюдения, но и ще предоставят на човечеството допълнителен бонус – от половин до един час за предупреждение при опасни радиационни изригвания.

Този времеви резерв може да се окаже критичен за пилотираните мисии „Артемида-2“ и „Артемида-3“ до Луната, които ще излязат извън защитата на магнитосферата.

Друг апарат на борда е спътникът NOAA SWFO-L1.

Неговата задача е да следи космическото време в реално време и да предава данни към прогнозните модели за геомагнитни бури.

Това ще позволи по-надеждна защита на орбиталните апарати, навигацията и енергийните системи на Земята.

Третият спътник е обсерваторията Carruthers Geocorona.

Тя ще се занимава с изследването на екзосферата на Земята – най-външния слой на атмосферата, който се простира почти до половината от разстоянието до Луната.

Учените все още не знаят доколко тя е сферична, как се променя плътността ѝ и по какъв начин водородът излита в космоса. Тези данни ще помогнат да се разбере не само еволюцията на нашата планета, но и условията за обитаемост на екзопланетите.

„IMAP ще ни помогне да разберем фундаменталната физика на хелиосферата“, казва ръководителят на проекта Дейвид Маккомас.

С други думи, за първи път ще се опитаме да начертаем карта на собствените си космически граници.

Изграждането на кораб за полети извън околоземното пространство обаче е много по-сложно, отколкото изпращането на спътник до L1.

Снимка: Johns Hopkins University