Стабилна ли е Земята като система?

Земята с нейното магнитно поле, океаните, динамичния климат и изобилния живот е най-сложната система в известната ни част на Вселената. Животът на нашата планета е възникнал преди 3,5 млрд. години и независимо от катастрофите с планетарен мащаб той и до днес продължава да расте, да се възпроизвежда и да се развива.

Защо животът е успял да противостои на всички несгоди – дали това е късмет, или в системата Земя протичат стабилизиращи процеси, които намаляват ефекта от сътресенията? Ако такива процеси съществуват, в каква степен те се явяват резултат на живота?

Джеймс Дайк и Йън Уивър от Саутхемптънския университет са се опитали да дадат описание на такъв механизъм. Според тях, когато животът се променя под действието на природно-климатични условия или той самият променя тях, възниква нещо, което може да се нарече система за автоматично регулиране. В резултат на нейното действие физическите условия на околната среда се стабилизират. За първи път тази система е описана в средата на ХХ век, но останала без внимание.

Моделът, описван от авторите, се основава на две предположения. Първо, богатството и разпространението на видовете до известна степен се определят от условията на околната среда. Второ, въпросните условия на околната среда до известна степен се определят от богатството и разпространението на видовете.

От една страна, съществуват екологични нищи – съвкупност от природно-климатични условия, които позволяват само на определени видове да растат и да се развиват. От друга, обменът на вещества и взаимодействието с околната среда водят до мащабни промени на средата. Например бактериите влияят на химичния състав на почвата; червеите, корените на растенията, подземните животни смесват почвата; фотосинтезиращите организми променят състава на атмосферата. И т.н. по безкрайния кръг.