Космическата система Starship беше разработена с идеята да превози хора до Луната и Марс. Но учените са убедени, че тя е напълно способна да изстрелва и сонди към други планети.

Възможно е, например, тя да съкрати времето за пътуване до далечния Уран почти наполовина.

Интересът на учените към Уран

Ледените гиганти остават едни от най-интересните обекти за изследване в Слънчевата система.

Особено внимание в последно време се обръща на Уран.

Starship наскоро направи серия от успешни тестове, а в статия, представена на конференцията IEEE Aerospace Conference от изследователи от MIT, е разгледана възможността тази мощна система за изстрелване да повлияе върху проекта Uranus Orbiter and Probe (UOP). Или с други думи – орбитален апарат и спускаем модул за Уран.

Защо Уран е толкова важен

Уран е една от най-слабо изследваните планети. Последният апарат, който го е посетил, е Voyager 2 при прелитането му преди 40 години.

Нито Уран, нито неговият „леден брат“ Нептун някога са били посещавани от орбитални сонди, нито са имали постоянна мисия в техните системи.

Това ги прави единствените две планети, които все още не са подробно изследвани отблизо.

Причината не е липса на интерес. Уран има редица загадъчни особености:

• наклонен е „настрани“;
• притежава нестабилно магнитно поле;
• има множество луни, под чиито ледени повърхности може да се крият океани.

Освен това планети, подобни на Уран, се оказаха едни от най-разпространените типове екзопланети, открити досега.

Затова по-задълбоченото изучаване на Уран може да ни помогне да разберем по-добре и други светове.

Как да стигнем до Уран?

Проблемът е, че Уран е 19 пъти по-далеч от Слънцето, отколкото Земята. На Voyager 2 му бяха нужни над девет години и половина, за да стигне дотам, и то без да спира в системата.

Предишни изчисления, направени в рамките на десетгодишното изследване, предвиждаха използването на ракета Falcon Heavy. Но за подобен проект ще са нужни 13 години, за да стигне Уран. Това е финансово натоварващо и несигурно от гледна точка на здравето на хората.

Следователно е много по-добре, ако UOP може да стигне до целта по-бързо.

Предимствата на Starship като ракета-носител

След серия от неуспешни тестове в началото на годината, SpaceX Starship най-после постигна успех в началото на тази седмица.

Ако развитието ѝ продължи в положителна посока, до края на десетилетието тя може да бъде готова за редовна експлоатация. Това я превръща в реалистичен вариант за изстрелване на мисията UOP.

Освен огромната си транспортна способност, Starship има още две ключови предимства за подобна мисия.

Дозареждане на орбита

SpaceX проектира системата така, че да може да съхранява и прехвърля гориво в Космоса. Това позволява на Starship да достига целите си много по-бързо, тъй като не е ограничена от количеството гориво, изстреляно от Земята.

Макар тази способност все още да не е демонстрирана, предстоящите тестове със сигурност ще я покажат, отваряйки пътя към рекордни скорости за междупланетни полети.

Използване на самата Starship като топлинен щит

Изследователите разглеждат идеята Starship, която е проектирана да издържа на високи температури при навлизане в атмосферата на Земята или Марс, да бъде използвана и като аеродинамичен щит при спиране в атмосферата на Уран.

Те открили, че с малки модификации тази концепция е напълно реализуема.

Вместо да се отдели от сондата след ускорението, Starship ще я съпровожда до системата на Уран и ще използва своята топлозащитна обвивка като въздушна спирачка, забавяйки апарата и оставайки в системата.

Два пъти по-бързо до Уран

Според изчисленията, комбинацията от дозареждане в Космоса и аеродинамично спиране чрез Starship може да съкрати времето за достигане на Уран почти наполовина. До около 6,5 години.

Въпреки това UOP все още е далеч от реализация, а Starship още не е готова да действа като аеродинамичен щит в атмосферата на леден гигант.

Въпреки че това е мисия с най-висок приоритет, засега не е ясно дали ще получи финансиране. А при настоящата нестабилност в НАСА, вероятно ще мине време, преди това да стане ясно.

Ако пропуснем прозореца за изстрелване през 2030 г., следващият ще бъде чак в средата на 2040-та. Това означава, че между двете мисии към този удивителен свят може да изминат почти 70 години.

Всички любители на планетарните науки и космическите изследвания могат само да се надяват, че организациите, способни да подкрепят подобна мисия, ще обединят усилията си и ще я осъществят – независимо дали с помощта на Starship, или по друг начин, пише phys.org.