Стотици гени остават живи до два дни след смъртта

Откритието, че много гени продължават работа до 48 часа след смъртта има влияние върху трансплантациите на органи, съдебната медицина и върху самата дефиниция за смърт.

Когато докторът обяви някого за мъртъв, част от тялото може все още да живее или поне за ден или два. Нови доказателства изведени след експерименти с животни показват, че много гени в тялото продължават работа до 48 часа след като „светлината е угаснала.“

Това е доказан факт при мишки и риби зебра, но се смята, че гените може да остават активни и при починали хора. Откритието може да доведе до нови възможности при трансплантациите, а също и да помогне за установяване точния час на смъртта с по-голяма прецизност при работата на съдебните медици с разлика до само няколко минути.

Автори на откритието са Питър Нобъл и Алекс Пожитков от университета на Вашингтон, Сиатъл. Заедно с колегите си те изследвали активността на гените в органите на мишки и рибки зебра. Те са правили това чрез измерване наличните количества информационна РНК (RNA). Увеличението в тази иРНК – която гените използват като информационен импулс към клетките да произвеждат протеин и др. – показва, че гените са активни.

Екипът на Нобъл измервал нивата на иРНК в рибките зебра, в мозъка и черния дроб на мишките на редовни интервали в продължение на четири дни след смъртта. След това ги сравнявали с нивата, измерени в момента на смъртта.

„Стотици гени с различни функции се събудиха след смъртта, включително такива, които отговарят за феталното развитие (развитието на плода по време на бременност, които обикновено „се изключват“ след раждането) и такива, които до момента са асоциирани с рак.“ Тяхната активност е била най-висока около 24 часа след смъртта.

Както може да се предположи нивата на иРНК намалявали с времето. Но иРНК свързани с 548 гени на рибката зебра и с 515 гени на мишка имали един или повече пикове на активност след смъртта. Това означава, че е била налична достатъчно енергия и клетъчна функция гените да останат активни дълго след момента на смъртта на животното.

Подобен процес може да се очаква и при хората. Предишни изследвания показали, че различни гени, в това число такива, които отговарят контракциите на сърцето и лекуване на рани, са били активни повече от 12 часа след смъртта при хора, починали в резултат на различни травми, инфаркт или задушаване.

Фактът, че някои гени асоциирани с рак остават активни след смъртта при животни, може да допринесе за редуциране шансовете за пренос на тумори при трансплантациите на органи, обяснява Нобъл.