Странностите на мозъка

От древни времена човешкият мозък е предизвиквал и продължава да предизвиква маса въпроси сред лекари, философи, учени и обикновени хора. Как се ражда мисълта, какво е това съзнание, защо един човек е гений, а друг… сами разбирате. Но човешкият мозък си остава най-слабо изученият орган на човешкото тяло.

„Абсолютно невъзможно е да се знае всичко за мозъка”, разказва проф. С. Медведев, член-кореспондент на Руската академия на науките. Възможно поради това една от най-важните задачи за човешкия мозък не са просто изследванията, а помощта за болния с методите на персонифицираната медицина. Това означава индивидуален метод за лечение на всеки пациент.

Проф. Медведев разказва как мозъкът ни помага при възникването на негативни ситуации, какво му пречи и защо е необходимо да го караме да работи с пълна сила.

Мозъкът здраво пази своите тайни, но учените са успели да разберат някои негови особености. Така още в края на 60-те години на ХХ век в мозъка е открит „детектор на грешки”. Това е своеобразна матрица, която знае и напомня на „собственика” си как да постъпва и го пази от много случайни неприятности.

В бързо променящите се условия на съвременния живот човек живее в постоянно напрежение и изпитва стрес. Това засяга особено живота в големите градове. Трябва ли стресът да се смята за явление, което е необходимо да се избягва? Оказва се, че той кара организма да работи по-добре, използвайки наличните резерви, заложени от природата. Медведев дава пример. В един зоопарк тигрите, доволни от сития си живот, престанали да дават потомство. След като ги лишили от обилното хранене, зверовете се мобилизирали и си спомнили зова на природата. Появили се тигърчета.

Затова ученият смята, че без стрес животът е невъзможен. За да избегне негативните последствия от постоянните стресове, човек може да използва следните съвети – да се храни добре, да спи достатъчно и да почива, редува с физическо натоварване. Тичането или друга тренировка ще помогне да се свалят негативните емоции, отравящи организма с отделяне на вредни вещества. Добрият сън е особено важен, тъй като по време на сън организмът не само се зарежда с енергия, но и пренася дневния опит от бързата памет в дългосрочната, а безсънието влияе разрушително върху човешкия организъм.

Недостигът на дневна светлина пък води до депресии, болести и синдром на хронична умора.

В същото време за мозъка е много полезна напрегнатата творческа работа. За това се включва целият мозък и работи като сложна, смазана машина. Това е потвърдено с уреди и опровергава съществуващото мнение, че мозъкът е задействан не повече от 10%. При това самите творчески хора живеят по-дълго, тъй като „удоволствието, което човек получава в процеса на творчество, кара организма да изработва хормони, отговарящи за доброто настроение и оказващи въздействие върху всички системи на организма”, пояснява Медведев.

За пророческите сънища професорът казва, че те се случват, но е невъзможно да се възпроизведат в лабораторни условия, затова „нямаме право да говорим за тях от научна гледна точка”. Колкото до интуицията, идваща внезапно, тя излиза от самия мозък: „Това е бърза обработка на наличните знания, но нейният алгоритъм още не е достъпен за науката”, казва ученият.

Източник: The Epoch Times