Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Стресовият ген помага на рака

29 август 2013 г. в 00:02
Последно: 27 август 2013 г. в 21:18

Учените често говорят за връзката между рака и стреса – стресът стимулира онкологичните заболявания и прави това с помощта на имунната система.

Но досега голяма част от изследванията на тази тема не даваха молекулярно-генетични обяснения на взаимовръзката, ограничавайки се с чиста статистика (макар и доста показателна).

Затова изследването, публикувано в Journal of Clinical Investigation от екип от Университета в Охайо (САЩ), обръща особено внимание върху себе си. В него учените описват ген, който свързва стреса и рака.

Този ген, наречен ATF3, е известен отдавна на учените като един от главните гени на клетъчния суицид: ако клетката изпитва силен стрес, в нея се активира ATF3, което води до нейната гибел.

Изследователите забелязали, че този ген със завидно постоянство се събужда в имунните клетки на болни от рак на гърдата. Нивото на неговата активност съвпадала с влошаването на клиничната прогноза – колкото по-активен бил ATF3, толкова по-малки били шансовете на пациента.

В случая имало значение как този белтък се синтезира в имунните клетки. Неговата активност в раковите клетки не влияела на хода на болестта.

Експерименти показали, че ако този ген в имунните клетки е изключен, то туморът се държи не така агресивно и образува по-малко метастази.

Както е известно, имунитетът, освен бактерии и вируси, трябва да улавя и унищожава раковите клетки. Но ако организмът се намира в състояние на стрес, се появява риск в имунните клетки да се активира генът ATF3, който ще ги унищожава и така ще отслаби имунната защита.

Затова стресът усложнява болестите – не само онкологичните, но и инфекциозните. И макар че засега експерименти са правени само с един вид рак, не е изключено същият ген да е причината за бързото метастазиране и при други тумори.

Обикновено в такива случаи учените са доволни, че са открили още една мишена, по която да бият с противоракови препарати. Но в дадения случай предстои изясняването как именно работи ATF3 в стресираните имунни клетки и може ли да се регулира неговата активност без неприятни странични ефекти.

Източник: The Ohio State University

Категории на статията:
Наука