Стресът запушва артериите

Хроничният психически стрес повишава активността на възпалителните имунни клетки, които, неоткрили в организма инфекции, започват да формират в съдовете атеросклеротични плаки.

Известно е, че силните отрицателни емоции се отразяват зле на сърцето – когато чуем неприятна новина или силно се скараме с началството например, ние рискуваме да си докараме сърдечен пристъп.

Впрочем, трябва да кажем, някои изследователи се съмняват, че предупреждения от рода на „Успокой се, помисли за сърцето си“, имат голям смисъл. Преди година изследователите от Колумбийския университет публикували статия, в която твърдят, че връзката между силния стрес и сърдечните проблеми е малко преувеличена.

Но освен силният, моментен стрес, има и друг – постоянен, който е силно разтегнат във времето. Причина за него може да са например лошите отношения с човек, с когото сте принудени постоянно да общувате, или продължителните проблеми в работата, или друго в този дух.

Смята се, че такъв хроничен психически стрес също увеличава вероятността от сърдечносъдови проблеми. В редица медицински изследвания е показано, че при хората, изпитващи продължителен стрес, по-често се развива атеросклероза, която, както е известно, води до запушване на кръвоносните съдове. Но що за механизъм свързва стреса със сърдечносъдовите проблеми, дълго време оставаше неясно.

Атеросклеротичните плаки, възникващи по стените на съдовете, се състоят не само от холестерин и други мазнини – в тях се съдържат и много имунни клетки – моноцити и неутрофили. Тези клетки играят важна роля във възпалителната реакция, която при атеросклероза започва в съдовата стена.

Матиас Нрендорф и колегите му от Харвард, Масачузетския технологичен институт и университета във Фрайбург обърнали внимание на това, че нивото на неутрофили и моноцити в кръвта значително се повишава, ако човек изпитва хроничен стрес. Естествено, на изследователите им хрумнала мисълта, че имунните клетки може да са свързващото звено между стреса и сърдечносъдовите заболявания.

За проверка на хипотезата били проведени редица експерименти с мишки. Животните в продължение на 6 седмици били държани в постоянен стрес – редовно им обръщали клетката, бързо и рязко сменяли режима на осветление и социалното им обкръжение (в последния случай ги местели от единични клетки в клетка с тълпа от други мишки и обратно). В сравнение с мишките, живеещи в спокойна среда, при стресираните особи – точно както и при хората – се повишавало нивото на моноцити и неутрофили.

Стресът повишава в кръвта нивото на хормона норадреналин, който, както изяснили изследователите, се свързва с рецепторните белтъци на повърхността на специални клетки в костния мозък, поддържащи там необходимата молекулярно-химическа среда за развитието на стволовите клетки на кръвта.

От норадреналина служебните клетки променят химичното обкръжение в костния мозък и в резултат стволовите клетки започват много по-активно да произвеждат неутрофили и моноцити.

Такава реакция на стреса е биологически напълно оправдана – когато животното попада в неприятна ситуация, това често означава, че му се налага да се бие, тоест да получава нараняване. За да се справи бързо с раните и да не допусне инфекция, трябва да се стимулира имунитетът.

Но в случай на хроничен стрес ситуацията е друга – рани и инфекции не се предвиждат, но психологическите стресови сигнали продължават да постъпват. В резултат имунитетът се активира напразно.

В статия, публикувана в Nature Medicine, изследователите пишат, че при стресираните мишки се развивала атеросклероза и атеросклеротичните плаки в съдовете по структура се отнасяли към най-неприятната им разновидност – към тези, които най-често може да се откъсват от повърхността на стените и да се отнасят в свободно плаване, заплашвайки да създадат тромб.

Когато се блокирал адренергичният рецептор на клетките в костния мозък, то при мишките броят на плаките в съдовете се оказвал по-малък и – което е важно – в тези плаки спадало нивото на имунни клетки.

Авторите на изследването правят извод, че връзката между стреса и атеросклерозата наистина се осъществява от имунните клетки, чиято активност се повишава под влияние на стресовия хормон.