Строителството на лунни бази е застрашено от трусове: Опасност има и за Starship
Последно: 4 август 2025 г. в 13:03
Учените са намерили обяснение за промените в лунния пейзаж на мястото на кацане на „Аполо-17“.
Оказва се, че камъните и свлачищата са се образували не от удари на метеорити, а от лунни трусове.
Експертите са оценили рисковете от сеизмична активност за строителството на бъдещите лунни станции.
А заключението е, че е опасно да се строят в близост до разломи.
Изследването е проведено от двама американски учени – Томас Уотърс от Смитсоновия институт и Никълъс Шмер от Университета в Мериленд.
Те анализирали геоложки данни, събрани от астронавтите на „Аполо-17“, и са установили, че през последните 90 милиона години в района на разлома Ли-Линколн в долината Таурус-Литроу, където екипажът се е приземил, многократно са се случвали лунни земетресения с магнитуд около три пункта.
Това са слаби трусове по земните стандарти. Но на Луната, която няма атмосфера или тектонични плочи, дори такива трусове могат да изместят скалите и да предизвикат свлачища.
„Не разполагаме с толкова мощни инструменти, които могат да измерват сеизмичната активност на Луната, както на Земята. Трябваше да потърсим други начини, за да оценим колко силно може да е било земното движение. Например, падането на камъни и свлачищата, причинени от тези сеизмични събития“, обясняват авторите на статията.
Според изследователите разломът Ли-Линколн е само един от хилядите такива разломи на Луната и е напълно възможно той все още да е активен.
Това означава, че при планирането на дългосрочни бази на повърхността на естествения спътник на Земята ще трябва да се вземе предвид сеизмичната опасност.
Експертите са изчислили и сеизмичния риск на Луната.
Те са оценили потенциалната вероятност за опустошителен лунен трус в близост до активен разлом на 1 към 20 милиона на ден.
„Това не е много, но всичко в живота представлява някакъв риск. Вероятността за катастрофално събитие не е нулева и въпреки незначителността си не може да бъде напълно пренебрегната при планирането на дългосрочна инфраструктура на лунната повърхност“, подчертава Шмер.
Планетарните учени отбелязват, че рискът астронавтите по време на краткосрочни полети до Луната да бъдат застигнати от трусове е минимален.
Но опасността е по-голяма за хората, постоянно пребиваващи в лунните бази.
В такъв случай вероятността от лунен трус се оценява на около 1 на 5500 на десетилетие – изключително рядко, но възможно събитие.
Подобни разрушителни събития представляват риск и за високи конструкции, като например модулите за кацане на Starship на SpaceX.
„Искаме да сме сигурни, че изследването на Луната ще се извърши безопасно и че инвестициите ще бъдат направени по внимателно обмислен начин. Стигнахме до следния извод: не стройте директно върху скала или активен разлом. Колкото по-далеч от тях, толкова по-малка е опасността“, кубедени са изследователите.
