Световният океан се превръща в токсично блато

Океанът бързо се затопля, подкислява и губи кислород – добре документирани последици от изменението на климата. Учени от Центъра за изследване на океана Хелмхолц (GEOMAR) и техни колеги проучиха как условията се отразяват на замърсяващите вещества, пише SciTechDaily.

Оловото, живакът, кадмият и други опасни метали попадат в океаните не само в резултат на човешката дейност. Появата и разпространението им се влияят също така от природните източници, които се трансформират поради изменението на климата.

Повишаване на морското равнище, наводняванията или пресъхването на реки, топенето на ледниците – всички тези процеси мобилизират и увеличават потока от замърсители, циркулиращи в природата.

„Нашата работна група се фокусира върху изучаването на въздействието на изменението на климата и парниковите газове върху замърсителите на океана“, казва д-р Силвия Сандър, професор по морски минерални ресурси в GEOMAR.

Един пример за това въздействие са повишаващите се нива на живак в арктическите води: топенето на ледници и вечна замръзналост, заедно с бреговата ерозия, освобождават повече живак от естествени източници.

Този процес застрашава общностите, които разчитат на традиционния риболов, тъй като живакът се натрупва в хранителната верига и може да попадне в чиниите ни чрез замърсена риба.

Промените в климата като повишаване на температурата на морето, подкиселяването на океана и изчерпването на кислорода засягат микроелементите по различни начини.

По-високите температури на водата повишават бионаличността и усвояването им от морските организми.

Това се обяснява с факта, че по-високите температури ускоряват метаболизма, намаляват разтворимостта на кислород и увеличават вентилацията на хрилете, което води до по-голям прием на метали от живите организми и натрупването им в тях.

Тъй като океанът абсорбира по-голямата част от въглеродния диоксид, отделен от хората, той става по-кисел – нивото на рН пада. Това повишава разтворимостта и бионаличността на метали като мед, цинк или желязо.

Ефектът е особено изразен при медта, която в по-високи концентрации е много токсична за много морски организми.

В допълнение, нарастващото изчерпване на кислорода, особено в крайбрежните райони и на морското дъно, увеличава токсичните ефекти на микроелементите.

Поради това организмите, живеещи директно в или на морското дъно, като миди, раци и други ракообразни, са особено засегнати.

По този начин човешките дейности влияят върху количеството замърсители в световните океани и крайбрежните райони по два начина: пряко, чрез изпускане на замърсители в околната среда, и непряко, чрез въздействието на антропогенното изменение на климата върху природните източници.

Засега учените просто формулират проблемите, наблюдават ги, но решение сякаш трудно може да бъде намерено…