Свръхновата на Кеплер идва от друга галактика

Астрономи установиха, че свръхновата на Кеплер от 1604 г. е необичайно изригване: експлодирала е звезда, която не е дошла от нашата галактика.

Според изчисленията, това може да не е единственият подобен случай през последните няколко десетки хиляди години.

През 1604 г. Йоханес Кеплер наблюдава светкавица в нощното небе, която превъзхожда Юпитер по яркост и остава видима в продължение на година и половина. Следи от тази експлозия остават и до днес в съзвездието Змиеносец под формата на живописна мъглявина.

Съвременната астрономия е установила, че това е експлозия на свръхнова тип Ia: не е избухнала масивна „умираща“ звезда, а бяло джудже, тоест бившето ядро ​​на сравнително скромна звезда, като нашето Слънце.

Това се случва в близки двойни системи: един от спътниците „изгаря“, изхвърля външната си обвивка без никаква експлозия и се превръща в бяло джудже, след което започва да привлича материя от своя партньор. В крайна сметка, от излишната маса, тя експлодира и от нея не остава нищо – само облак.

Въпреки това, се разглежда и друг вариант относно свръхновата на Кеплер (SN 1604): че тя е резултат от сливането на две бели джуджета. Във всеки случай на мястото на сегашната мъглявина е имало две звезди.

Вероятно остатъкът от свръхновата на Кеплер се намира на около 16 000 до 24 000 светлинни години от нас.

Дискът на нашата галактика Млечен път се простира на стотици хиляди светлинни години. Факт е, че тази мъглявина не се намира в равнината на галактическия диск, а на две до три хиляди светлинни години от него. Освен това, облакът се отдалечава от Млечния път – „избягала“ свръхнова.

Наскоро учени от Китай изчислиха траекторията на обекта, химичния състав на неговата материя и стигнаха до изключително интересен извод: тази двойна система никога не е принадлежала на Млечния път.

Звездите идват от друга галактика. Не е съвсем ясно от коя точно, но се предполага, че е била абсорбирана в далечното минало.

Един от основните заподозрени е галактиката джудже Гея-Енцелад, от която отдавна са останали само „парцали“: разширени звездни потоци в покрайнините на Млечния път.

Според учените, нашата галактика я е погълнала в най-ранните етапи от съществуването си преди около 10 милиарда години, когато е била все още четири пъти по-малка, отколкото е сега.

Изследователите споделиха своите открития в статия, публикувана на сървъра arXiv.org. Те казват, че гравитационното взаимодействие по време на сливането на галактики е изпълнило особен трик: предшествениците на свръхновата на Кеплер са били насочени към Млечния път с такава скорост, че са „прелетяли“ през него и са се отдалечили в междугалактическото пространство.

Според авторите на изследването, това може да не е единственият пример, достъпен за наблюдение в момента.

Разбира се, с еволюцията на Млечния път, безброй звезди от погълнати галактики са експлодирали, но средната продължителност на живота на остатък от свръхнова е 60 000 години.

Изчисленията показват, че през последните 60 хиляди години някъде в нашата галактика е възможно да са се „разпалили“ още една или две „извънземни“ звезди.